4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 803
С., 27,10,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 462 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е.-Я. против решение № 164/8.11.2013 г. по в.гр.д. № 458/2013 г. на Шуменски ОС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и касаторът е осъден да заплати на Ф. О.-С. сумата 14 700 лв. остатък от възнаграждение по договор за изработка от 15.03.2012 г. и разноски.
Ответното по касационната жалба О. е подало отговор да не се допуска касационно обжалване и че същата е неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
С обжалваното решение е констатирано следното: На 15.03.2012 г. между страните е сключен договор по който ответникът М. Е. е възложил на ищеца Ф. О. да изготви аналитична и стратегическа част на комуникационна стратегия. С нот.покана от 6.08.12 г. ответникът е поканил ищеца да прекратят договора по взаимно съгласие, като в случай на неприемане на предложението отправя 14 дн.предупреждение за прекратяването му поради неизпълнение-качество и срокове. С нот.покана от 10.08.12 г. ищецът уведомява ответника, че е изпълнил задълженията си по договора и отправя покана за плащане на дължимите суми. С нот.покана от 12.08.12 г. ответникът уведомява ищеца, че предмет на спора е само договора от 15.03.12 г., че подписаните протоколи не са за приемане на възложената работа, че е дал съгласие материалите по 4 от подточките на т.4 да бъдат представени по-късно, и повторно го кани да прекратят договора по взаимно съгласие при условията на нот.покана от 6.08.12 г.
Въззивният съд е приел следното: Спорът по делото е изпълнил ли е ищецът качествено и в срок задължението си по договора, за да може да претендира парична престация. От събраните по делото доказателства-включително протоколите от проведените срещи на 23.04 и 2.05.12 г. и заключението на съдебно оценителната експертиза в частта за качеството на извършване на стратегията, се установява, че договорът не е развален и ищецът е изпълнил задълженията си по договора. По отношение възраженията на ответника: 1. Не е споделено възражението на ответника, че не дължал пълния размер на възнаграждението, тъй като изпълнителят не бил изпълнил в срок. От кореспонденцията между страните се установява, че ищецът е предлагал изпълнение, но същото не е могло да бъде осъществено поради бездействие на кредитора, поради което и изпълнителят се счита за освободен от последиците на собствената си забава.Това което се рекламира следва да е налично, за да може да се изготви адекватна медийна стратегия., 2. Налице е необоримата презумпция на чл.264,ал.3 ЗЗД за правилно изпълнена работа при обикновеното приемане, поради което е преклудирано правото на ответника да възразява в отговора на исковата молба, че предаденото от изпълнителя било с недостатъци, което го правило негодно, съобразно договореното. Отделно от това, не е доказано несъответствие между изработеното и договора.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Изпълнението на договор за изработка не следва ли да се преценява и с оглед преддоговорните отношения, с оглед на новите средства за комуникация и водене на преговори-емейл, скайп и др., когато се касае за “субективна” категория, като маркетингова стратегия и реклама?, 2. Не следва ли да се преценява изпълнението на договора за изработка съобразно нуждите на възложителя и не следва ли да се имат предвид мотивите и причините за встъпване в тези облигационни отношения, доколкото договорът е каузална, а не абстрактна сделка?, 3. При забава на изпълнителя за предаване на работата и съответно задържане на плащането от възложителя по тази причина, основателно ли е съдът при забавено плащане да приеме, че изпълнителят е престирал в срок, въпреки неговата забава?, 4. Ако предадената работата изисква време за преглед, следва ли да се приложи “чл.264,ал.2,изр.1 във вр. с ал.2 ЗЗД”?, 5.За да се прегледа работата не следва ли цялата работа да е предадена, доколкото отделните части на работата са свързани и обусловени.
Твърди се, че по тези въпроси било налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, с оглед измененията в обществените условия и съвременното развитие на бизнеса.
Допълнителният селективен критерий не е обоснован. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
Първият въпрос е ирелевантен, защото преддоговорните отношения са ирелевантни след сключване на договора и неговото изпълнение.
Вторият въпрос не е конкретизиран и не позволява отговор. Не може да обоснове приложно поле на касационно обжалване, защото правната същност на договора за изработка е отдавна и ноторно известна. Съгласно чл.20а ЗЗД, договорът, вече сключен, има силата на закон за тези, които са го сключили.
По третият въпрос твърдяната от касатора забава на изпълнителя не може да доведе до намаляване на възнаграждението. Няма възражение за прихващане. Този въпрос е обоснован със забава на изпълнителя, а дали такава е налице е въпрос на фактите по делото и доказването им. Въззивният съд е приел, че ищецът е предлагал изпълнение, но същото не е могло да бъде осъществено, поради бездействие на кредитора, поради което изпълнителят не е в забава. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Отговорът на последните два въпроса се съдържа в разпоредбата на чл.264 ЗЗД, която е пълна, ясна и безпротиворечива. Съдебната практика е константна и правната доктрина е последователна. Четвъртият въпрос би бил релевантен, ако е твърдяно и доказвано, че необходимото време, за откриване на недостатъците при обикновения начин на приемане, е до срока на подаване на отговор на исковата молба. Петият въпрос не е относим, тъй като следва да се има предвид, че в чл.4 на договора от 15.03.12 г. са уговорени два етапа на видовете дейности по предмета на договора с различни срокове за изпълнение.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 164/8.11.2013 г. по в.гр.д. № 458/2013 г. на Шуменски ОС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: