О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
[населено място] ,22,01,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 722 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на З. „ А. Б. „ против определение № 12077 / 29.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 7595 / 2012 год. на Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав ,с което е потвърдено разпореждане , постановено по гр.д. № 8317/ 2012 год. на СРС, 68 състав . Със същото е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЕТ „ ЗГСС – С. Б. „ , за сумата от 4779,65 евро / частично предявено вземане при заявен пълен размер от 8 103,05 евро /, съизмеряваща застрахователното обезщетение, заплатено от З. „ А. Б.„ по щета № 164009217501013 , на застрахования [фирма] , в чиито права спрямо ответника заявителят твърди , че се е суброгирал , удовлетворявайки го при настъпил застрахователен риск „ загуба от неплащане на лизингови вноски „ по сключен между [фирма] и ЕТ „ ЗГСС – С. Б. „ договор за лизинг на МПС , както и сумата 252,14 евро – лихва за забава върху сумата от 8103,05 евро , за периода 17.10.2009 год. – 19.01.2010 год. и сумата 1119,08 евро – лихва за забава върху сумата от 4 779,65 евро за периода от 20.01.2010 год. до 20.02.2012 год. . Жалбоподателят оспорва правилността на определението ,като постановено в противоречие с практиката на ВКС, формирана чрез определения по чл.274 ал. 3 ГПК относно „ изискванията на които трябва да отговаря заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за да би се счело редовно , съгласно чл.410 ал.2 вр. с чл.127 ал.1 т.4 ГПК „.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , но е процесуално недопустима , на основание чл.280 ал.2 вр. с чл.274 ал.4 ГПК , предвид следното :
Всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове, с правни основания чл.213 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД , е с цена под 10 000 лева, при законодателно предвиден минимален праг за касационна обжалваемост по търговски дела 10 000 лева . Предявеният главен иск е с правно основание чл.213 ал.1 вр. с чл.199а от КЗ – суброгиране застрахователя – заявител в заповедното производство – в правата на удовлетворения , застрахован срещу застрахователен риск „ загуба от неплащане на лизингови вноски „ лизингодател , спрямо неизправния лизингополучател по договор за лизинг на МПС – длъжник по заявлението по чл.410 ГПК . Всеки от договорите , в причинност с които се твърди възникнало суброгационното право на заявителя , е абсолютна търговска сделка , по смисъла на чл.1 ал.1 т.6 ТЗ / застрахователен договор / и чл.1 ал.1 т. 15 / лизинг / от Търговския закон , независимо от качествата на страните по същите , макар в случая да са търговци – чл.1 ал.2 т.1 и ал.3 ТЗ . Независимо , че спрямо Едноличен търговец „ ЗГСС – С. Б. „ претенцията на З. „ А. Б. „ не се основава пряко на сключена помежду им търговска сделка , спорът предпоставя търговски характер на делото , предвид обусловеност на предявимото право от последователното реализиране на фактически състави по търговски сделки . В този смисъл, понятието „ търговско дело „ е по-широко от понятието „ търговски спор „ по чл. 365 от ГПК и обхватът му не се изчерпва с претенции , основани на търговска сделка, сключена между спорещите страни . Непротиворечива е практиката за възприемане търговски характер на делото по суброгационните искове на застрахователи , основани на чл.213 КЗ и чл.402 ал.1 ТЗ / отм./ . Така : опр. № 812 от 17.10.2011 год. по ч.т.д.№ 693 / 2011 год. на ВКС , ТК , ІІ т.о. ; опр. № 132 от 24.02.2012 год. по ч.т.д.№ 28 / 2012 год. ВКС , ІІ т.о. ,опр. 87 от 10.04.12 год. по т.д.№ 264 / 12 год. ІІ т.о. , опр.№ 259 от 15.11.2011 год. по т.д.№ 1074 / 11 год. ІІ т.о., опр. № 414 от 02.06.2011 год. по ч.т.д.№ 379 / 11 год. на І т.о. на ВКС и др .. Предявяването на иска като частичен не предпоставя съобразяване на пълния му размер , при преценка на допустимостта на касационното обжалване по чл.280 ал. 2 ГПК, съгласно т. 1 на ТР № 1 / 17.07.2001 год. ВКС .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на З. „ А. Б. „ против определение № 12077 / 29.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 7595 / 2012 год. на Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му , с частна жалба , пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :