3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
С., 26,03,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1092/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Л. И.” – О. – [населено място] против решение №290 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 375/2012г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез процесуалният си представител- адв.М. А. e на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставен е въпроса – „ дали погасяване по смисъла на чл.739, ал.1 от ТЗ настъпва само за непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права, които не могат да бъдат реализирани по друг начин освен от масата на несъстоятелността в това производство, или погасяване настъпва и за всички останали вземания, в т.ч. и за тези , които могат да бъдат реализирани вън от производството по несъстоятелност.”Страната е развила разбирането си по този въпрос, в контекста на защитната си теза поддържана в производството. В заключение, отново е повторен цитирания въпрос и лаконично е заявено, че същият е от значение за точното прилагане на закона, като по него липсвала относима практика. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос, дори и да се приеме за релевантен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, макар че не е обвързан с правните изводи на съда, а със защитната теза на страната, обосновава само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се позовава касатора/, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на въпрос, нито изложената й защитна теза. Не съставлява такъв довод и лаконичното отбелязване, че разглеждането на въпроса щяло да допринесе за точното прилагане на закона. Освен това налице е, както е посочил и изброил решения ответникът по касация и практика на ВКС по тълкуването на чл.739, ал.1 ТЗ, което прави краткия довод на касатора за липсата на такава, фактически неверен, а поддържаното за наличие, поради това на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК необосновано.
Развитото становище на страната, чрез излагане на защитната й теза е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК като относимо към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1200 лв. съобразно чл.78, ал.8 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №290 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 375/2012г. на Пловдивски апелативен съд .
ОСЪЖДА „Л. И.” – О. – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: