4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
С., 28,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1217/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. В. З. от [населено място] против решение № 1356 от 25.07.2011 г. по гр.д. № 1173/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация-Д. „З.” – [населено място], е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Страната е посочила, че въззивния съд се е произнесъл „неправилно по съществен материалноправен въпрос” решен противоречиво от съдилищата, което като основание е квалифицирал по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, възпроизвел е още веднъж текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като въпрос е формулирал- „Фактът на издаване на фактура, удостоверяваща стопанска операция, поражда ли валидно облигационно правоотношение между страните във връзка с конкретната доставка и поражда ли задължение за плащане за получателя?”. Посочено е, че по този въпрос съществувала „ неизменна константна практика” на ВКС и съдилищата като са цитирани и приложени три решения,с които е прието, че фактурата не била основание за плащане на цената на доставката, а такава била самата доставка. Касаторът лаконично е отбелязал, че съобразно събрания по делото доказателствен материал нямало доказателства за доставка на картофи по издадената фактура. По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната е поставила като въпрос – „ Правилно ли е преценил на основа на събраните доказателства съдът, че има изпълняемо право на основа на сключения между Т. З. и ДФ „ З.” Договор за целева субсидия”.Изложено е подробно становището на страната по така поставения въпрос, като е направен извод, че въззивният съд не се е съобразил с разпоредбите / непосочени / на ЗЗД и ГПК, което било от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираните от него въпроси във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т. 1 и т.3 ГПК не са релевантни по смисъла на текста, тъй като са фактически, а не правни,поставени са като израз на защитната теза на касатора, а не са свързани с приетото като решаващ мотив от въззивния съд. Този извод произтича от това, че решаващият състав е разгледал разпределението на доказателствената тежест – взискателят доказва факта, от който произтича вземането му, а длъжникът направените с исковата молба възражения, че не дължи тъй като липсва изпълняемо право или вземането не е изискуемо и с оглед събраните доказателства е констатирал, че ответникът е установил наличието на изпълняемо право срещу касатора – ищец в производството, докато последният не е доказал своите възражения- това, че не е подписал договора, че не е получил реално субсидията и не е получил реално посадъчният материал. Разгледани са доказателствата, които опровергават тези възражения, като обратно доказване на така установените факти не е било осъществено от ищеца. Спрямо тези решаващи правни изводи, страната не е поставила правен въпрос. Дори, обаче и да се приеме, че поставените въпроси, макар и фактически са релевантни, то те биха установили само общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочена от касатора конкретна задължителна практика и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, страната не е развила каквито и да било доводи по посоченото основание, тъй като е приложила единствено актове, обективиращи казуална, а не задължителна практика на ВКС, поради което неправилното посочване на нормата не обосновава довод за наличие на основанието.Приложените решения на ВКС и на БОС са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но и спрямо него страната не обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на фактически поставения въпрос. Този извод се налага не само от това, че такъв конкретен въпрос свързан с дължимост на сумите по конкретното дело не е разрешаван с посочените решения, но и поради това, че въззивният съд не е приемал нещо различно от направените, според касатора решаващи изводи с тях- за значението на фактурата като документ, удостоверяващ материализирано волеизявление. Въззивният състав не е приемал, че фактурата е основание за плащане, а това, че страната не е осъществила обратно доказване на установения по делото факт, че е получила доставката. Следователно, не може да бъде обоснован довода за наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на фактически въпрос,нито отговора който страната е дала на този въпрос съобразно своето становище по изложените факти от нея, нито възпроизвеждане на текста на нормата. С оглед установената със задължителна практика дефинитивност на основанието ирелевантен е и довода за това, че съдът бил нарушил според касатора ЗЗД и ГПК, без да бъде посочено дори кой текст от тях, тъй като този общ довод е всъщност оплакване за неправилност на съдебния акт така разглеждано и от страната, а то е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1356 от 25.07.2011 г. по гр.д. № 1173/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: