О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
[населено място] ,04,02,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 61 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал. 2 пр. второ вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на В. С. С. против определение , постановено в съдебно заседание от 12.12.2012 год. по т.д.№ 50 / 2011 год. на ВКС , второ търговско отделение , с което е прекратено производството , поради заличаване на дружеството – касатор [фирма] от търговския регистър,с оглед приключило производство по ликвидация . Без да оспорва обстоятелствата по заличаване на търговеца , констатирани от предходния състав, жалбоподателят оспорва правилността на определението, изхождайки от правното основание на иска – предмет на прекратеното производство – чл.74 ТЗ , за отмяна решения на ОС на заличеното дружество. С оглед същото, аналогично на постановеното в реш. № 124 / 26.11.2009 год. по т.д. № 152 / 2009 год. на ВКС, І т.о. , жалбоподателят счита допустимо продължаване на съдопроизводствените действия с участието на заличеното дружество, при допускане ограничената му правосубектност – само и единствено за нуждите на настоящото съдебно производство .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, считано от датата на съдебното заседание, в което жалбоподателят се е представлявал от пълномощника си – адвокат , изхожда от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване , като препятстващ касационното производство ,съдебен акт .
По същество жалбата е неоснователна .
Мотивите в подкрепа на правилността на атакуваното определение се съдържат в цитираното от страната реш. № 124 / 26.11.2009 год. по т.д. № 152 / 2009 год. на ВКС, І т.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК и споделяно от настоящия състав . Съгласно същото , участието на заличено от търговския регистър дружество , като страна в исково производство , при липса на правосубектност предвид заличаването му , е допустимо само за нуждите на спор относно порок на заличаването / като подвид на вписването / , т.е. когато предмет на спора е законосъобразното осъществяване на фактическия състав, предпоставящ заличаването от регистъра , какъвто не е настоящия случай . Изрично е споделен в същото решение принципът, че когато търговското дружество е заличено от търговския регистър , то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса . В същинско исково производство заличеното дружество не би могло да бъде представлявано от ликвидатора , тъй като представителството от същия , след заличаването и на основание чл.273 ал.2 ТЗ , е ограничено само за нуждите на обслужващите ликвидационното производство действия , предвидени в тази разпоредба .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение , постановено в съдебно заседание от 12.12.2012 год. по т.д.№ 50 / 2011 год. на ВКС , второ търговско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :