5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
[населено място] ,27,11,2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 677 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 343 / 22.06.2012 год. по ч.т.д.№ 327 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 1388 / 09.03.2012 год., постановено по т.д.№ 2043 / 2011 год. на Варненски окръжен съд , в частта му , в която е оставено без уважение възражението на жалбоподателя – ответник в производство по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК – за неподведомственост на спора пред съд и отнасянето му пред АС на БТПП . Последното е обосновано с наличие на арбитражна клауза в сключения между страните договор за финансов лизинг на пътно превозно средство , в обезпечение вземанията на ищеца [фирма] по който е издаден записа на заповед – основание на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 пр. първо ГПК . Оспорването на същата от длъжника , по реда на чл.414 ГПК , е обусловило и исковото производство по чл.422 ГПК . Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на въззивния съд , като счита че спрямо иска о чл.422 от ГПК са приложими общите предпоставки за допустимост на исковия процес ,вкл. относно подведомствеността , в съответствие с чл.19 от ГПК и спецификата му се ограничава единствено до размера на държавната такса, фикцията за началния момент на предявяването му – с подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение и последиците от уважаването или отхвърлянето му по отношение стабилитета на издадената заповед за изпълнение . В този смисъл жалбоподателят намира необоснован извода на въззивния съд за обусловеност на предявяването на иска от заповедното производство, предпоставяща компетентност само на държавния съд , а по-скоро наличие на обратна зависимост, с оглед последиците от уважаването, респ. отхвърлянето му , по отношение на заповедта за изпълнение. Страната счита, че нормата на чл.416 ГПК, на която съдът се е позовал като предпоставяща компетентност на съда по исковете с правно основание чл.422 от ГПК , се отнася до правните последици от неподаването в срок или оттеглянето на възражението срещу издадената заповед за изпълнение . Намира несъстоятелен съпътстващия извод на съда за неоснователност на възражението за неподведомственост , предвид конкретното съдържание на арбитражната клауза , а именно – че лизингодателят има право да отнесе спора пред държавния съд , независимо от уговорената арбитражна клауза, упражнявайки избора си с предявяването на исковата молба , а в случай на предявен от лизингополучателя иск – най-късно с отговора на исковата молба . Намира така уговорената клауза нищожна, поради противоречие със закона – чл.19 от ГПК, който не предоставял избор подведомствеността на спора да бъде предмет на едностранен избор на която и да е от страните .Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба , като счита , че поставените правни въпроси не са обосновани с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , а и в отговор на същите е налице задължителна за въззивния съд съдебна практика – опр. № 585 / 21.07.2011 год. по ч.т.д.№ 457 / 2011 год. на първо търговско отделение на ВКС, с което въззивното определение е изцяло съобразено .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира , че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да остави без уважение възражението на [фирма] за неподведомственост на спора пред съд , на основание чл.19 от ГПК , въззивният съд е приел, че взаимовръзката между заповедното и исковото – по чл.422 ГПК – производства обуславя подведомственост на исковете по чл.422 ГПК пред съд, в подкрепа на което е и изричната норма на чл.416 предл. първо ГПК – в случай на подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника , само влязлото в сила съдебно решение обуславя стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение на парично задължение , издадена по реда на Глава ХХХVІІ на ГПК . Навел е и допълнителни съображения , изведени от съдържанието на конкретната арбитражна клауза – чл.22 т.8 от договора за финансов лизинг – даваща право на лизингодателя да ревизира приложението на същата по свой избор, при наличие на спор , спрямо който се явява приложима, отнасяйки го за разрешаване пред компетентния държавен съд и какъвто избор в случая лизингодателят е упражнил , предявявайки правата си по реда на заповедното производство .
По допускане на касационното обжалване жалбоподателят формулира въпрос , който в съответствие с правомощията, предоставени му с ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав конкретизира , както следва : Компетентен ли е да разгледа спора по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК държавният съд , в случай на валидна арбитражна клауза в договор , в обезпечение задълженията на ответника към ищеца по който е издаден запис на заповед, послужил като основание по чл.417 т.9 пр. първо от ГПК за издаване заповед за изпълнение на парично задължение ? Така поставеният въпрос действително е включен в предмета на спора по направеното възражение за неподведомственост и отговорът му обуславя , но не решаващи изводи на въззивния съд , а би обусловил такива , ако не биха били налице изводите му , основани на конкретното съдържание на арбитражната клауза , макар самият съд да ги е квалифицирал като „ допълнителни „ – за допустимото й ревизиране по искане на лизингодателя , с отнасяне спора пред компетентния държавен съд . Правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , относим към преценка действителността на така уговореното в чл.22 т.8 от договора / с оглед доводите за нищожност наведени в частната жалба / , не е формулиран , съответно обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК .
Вторият формулиран въпрос – какви биха били последиците на разгледан от арбитражен съд иск по чл. 422 ГПК, по отношение заповедта за изпълнение на парично задължение – не съставлява самостоятелен въпрос , тъй като въззивният съд не е излагал аргументи в такава, изключена според мотивите му за неподведомственост на иска пред арбитраж хипотеза , а и отговор на такъв въпрос не би предпоставил самостоятелен решаващ извод, извън обхвата на извода на съда по първия формулиран въпрос . Поради това и съображенията за непокриване общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК ,изложени за първия , важат и досежно втория въпрос .
Дори да би съставлявал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, поставеният от жалбоподателя такъв не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като именно в тази хипотеза , по реда на чл.274 ал. 3 ГПК , е постановено цитираното и от ответната страна определение № 585 / 21.07.2011 год. по ч.т.д. № 457/ 11 год. на първо търговско отделение на ВКС , в съответствие с което е постановено атакуваното въззивно определение . Според същото , неоснователен е отвод за неподведомственост по иск с правно основание чл.422 ГПК , основан на арбитражна клауза в договора , каузалното правоотношение по който е обезпечено с менителничното / записа на заповед , послужил за издаване заповед за изпълнение на парично задължение / , т.е. такъв иск е компетентен да разгледа единствено държавния съд .
В конкретния случай са налице съображения , в подкрепа на извод за неподведомственост на спора на арбитраж и в друг аспект : Чл. 417 т.9 предл. първо от ГПК не поставя допълнителни изисквания по установяване обвързаност на документа „ запис на заповед „ / основание за издаването на заповедта / с кауза, във връзка с която е издаден , т.е. каузалното правоотношение , което записа на заповед обезпечава , стои извън основанието на заповедта , респ. на иска по чл.422 ГПК . Каузалното правоотношение би могло , но би могло и да не бъде заявено с иска на ищеца или с възражение на ответника в производството по чл.422 от ГПК . Проверката на съществуването и изпълнението на каузалното правоотношение, в обезпечение по което е издаден записа на заповед , има съпътстващ характер в заповедното производство и затова арбитражна клауза по каузалното правоотношение е непротивопоставима автоматично и в заповедното , част от което е исковото производство по чл.422 от ГПК , когато основание за издаване заповедта е абстрактната сделка . В този смисъл съставът споделя съображенията в опр. № 938 / 25.11.2011 год. по ч.т.д.№ 874 / 2011 год. на второ търговско отделение на ВКС , постановено също в производство по чл.274 ал. 3 ГПК , че „ въпросът за дължимостта на вземането по каузалното правоотношение , не придава сила на последното автоматично да определи подведомствеността пред арбитражен съд и на иска по чл.422 от ГПК „ .
Следователно – на така поставения от жалбоподателя въпрос , ако би съставлявал правен въпрос за нуждите на настоящия спор , с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото , Върховен касационен съд е дал отговор, последващо споделен и от други съдебни състави , при липса на основания за преодоляване на така сложилата се непротиворечива съдебна практика в противен смисъл .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 343 / 22.06.2012 год. по ч.т.д. № 327 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :