3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 907
С., 26,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1552 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М.-Б. и Г. М. против решение от 13.12.2012 г. по гр.д. № 2636/2012 г. на Софийски АС в частта, с която се потвърждава решение № 3662/28.05.2012 г. по гр.д. № 10289/2011 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите над присъдените по 80 000 лв. до предявените по 100 000 лв. на основание чл.226,ал.1 КЗ, както и в частта за присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 930 лв.
В касационната жалба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД във вр. с ППВС № 4/68 г.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Конкретните указания по тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД са дадени в ППВС 4/68 г. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий.
С Р 95/24.10.2012 по т.д. 916/2011 г. на І т.о. е прието, че определеното от съда обезщетение, следва да бъде съобразено с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквато е тезата на касатора. Лимитите са обективен белег за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на справедливият размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие. Те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Вредата е обективно състояние. Критерият за справедливост при оценка на претърпените от пострадалия неимуществени вреди не би следвало да се влияе от това, кой е ответникът дължащ обезщетение-делинквентът или неговия застраховател, а лимитите имат отношение само към отговорността на последния.
С Р 83/6.07.2009 по т.д.795/2008 на ІІ т.о. е прието, че паричният еквивалент на болките и страданията се определя към момента на увреждането. Такава е и последната практика на ВКС.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 13.12.2012 г. по гр.д. № 2636/2012 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: