2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 175
София, 27,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 346 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД Бул инс АД-София против решение № 575/5.12.2011 г. по в.гр.д. № 1034/2011 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 1018/1.07.2011 г. по гр.д. № 792/2011 г. на Пловдивски ОС, с което касаторът е осъден да заплати на М. А.-В. от П. сумата 100 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на ищцата в резултат на смъртта на сина й Е.Е. при ПТП на 14.08.2010 г., предизвикано от А..Ч., ведно със законната лихва от увреждането и разноски.
Ответницата по касация е подала отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 ГПК, като претендира за разноски.
В изпълнение на дадените му указания касаторът представя молба в която пише: “Представям самостоятелно изложение, под формата на приложение-термин непознат на ГПК и т.п. 1/2010 на ВКС, но характерен за практиката на ПАС.” Тук касаторът следва да има предвид разпоредбата на чл.284,ал.3,т.1 ГПК, както и че не се касае за т.п. на ВКС, а за ТР 1/19.02.2010 по т.д.1/2009 ОСГТК.
В молбата с изложение се твърди, че обжалваното решение противоречи: 1. На т.9 на т.п. 7/78 г. ВС по въпроса Могат ли пострадалите или трети лица да предявят искове или насочат принудително изпълнение срещу починалия А..Ч., за да могат да предявят такива срещу застрахователя му по ЗГО?, 2. На решения на ВКС относно прилагане правилата за съпричиняване.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Приложното поле се определя не от решението, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос изведен от него. Същественото е въпросът да е правен, а не фактически.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2010 г. ОСГТК.
Твърдените противоречие и противоречиво решаване не са налице.
Вероятно касаторът има предвид ППВС № 8/77 г. от 4.10.78 г. на ВС. С т.9 изрично е прието, че застрахователят не дължи обезщетения на трети лица, само когато уврежданията им са последица на непреодолима сила за застрахованото лице. Неотносимо е позоваването на т.7, която касае имотни застраховки.
По вторият въпрос следва да се прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност, каквито доводи се твърдят от частния жалбоподател, но те не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установите от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на съпричиняване е въпрос съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законите последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 575/5.12.2001 г. по в.гр.д. № 1034/2011 г. на Пловдивски АС.
Осъжда ЗД Бул инс АД-София да заплати на М. К. А.-В. от П. сумата 1 000 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: