Определение №239 от 1.4.2014 по търг. дело №3237/3237 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239

С., 01,04,2014 година

Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3237 /2013 год.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. А. Б. АД-С. против решение № 1606/24.04.2013 г. по в.гр.д. № 182/2013 г. на Благоевградски ОС, с което се потвърждава решение № 10095/18.12.2012 г. на Благоевградски РС в частта, с която с която са отхвърлени исковете по чл.422 ГПК, предявени от касатора срещу К. А. С. от Б., за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца, разликата над присъдените суми до предявените размери, както следва: над 1 008 до 8 441.68 евро главница и над 102.20 до 1 027.24 евро мораторна лихва.
С обжалваното решение е прието, че за застрахователят няма правна възможност да претендира плащане на обезщетение за неплатени лизингови вноски след датата на прекратяване на договора 29.06.2009 г. След прекратяване на договора, ако продължи ползуването на вещта, не се дължи изпълнение на договорни задължения, а обезщетение. Но между тях няма идентичност, защото тяхната дължимост предполага различни фактически състави. А застраховката покрива само неплатени дължими лизингови вноски-р.ІІ,т.1 ОУ за застраховане.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, са поставени следните въпроси във вр. с чл.280,ал.1,т.3 ГПК: 1. В какво се състои застрахователния интерес на лизингодателя при сключване на договор за застраховка с предмет неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг, при който е вложил определен капитал, извършил е разходи и е калкулирал печалба, формирайки размера на лизинговите вноски от всички тези елементи – в получаване на отделна лизингова вноска или в получаване на цялото лизингово възнаграждение?, 2. В какво се състоят преките вреди за лизингодателя, по смисъла на чл.208,ал.3 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие по застраховка Загуби при неплащане на лизингови вноски?, 3. Налице ли е основание за застрахователя по тази застраховка да заплати на лизингодателя обезщетение, чийто размер е формиран от всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг до края на срока на договора?, 4. При неизпълнение на лизинговия договор от лизингополучателя, дължи ли той пълната договорена лизингова цена на лизингодателя, респ. на встъпилия в правата му застраховател, когато длъжникът е продължил да ползва лизинговата вещ и след спиране на плащанията?
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По тези въпроси, макар и неточно формулирани, е налице задължителна практика на ВКС- Р 138/2009 по т.д. 367/2009, Р 109/2009 по т.д. 91/2009 на І т.о. и др. С тези решения е прието, че договорът за застраховка е действителен и застрахованият кредитор-лизингодател, има застрахователен интерес, защото има вземане към трето лице-лизингополучателя към момента на сключване на застрахователния договор и ако това вземане не бъде осъществено, лизингодателят няма да увеличи имуществото си.
Обект на застраховката е рискът от неплащане на периодично дължимите лизингови вноски. Застрахователят обезщетява лизингодателя за всяка просрочена дължима лизингова вноска до нейния размер, без обезщетения за лихви, неустойки и др.загуби на лизингодателя от неплащането от лизигополучателя. Застрахователната сума се определя като лизинговата стойност на отдадения на лизинг обект и се намалява с размера на предварителната авансова вноска. Предмет на застраховката е вземането на кредитора срещу конкретно определен длъжник, произтичащо от конкретен договор. Застрахователният риск е опасността от липса на доброволно изпълнение на договора. Застрахователният интерес е правоотношение в което кредиторът се намира с длъжника и по силата на което той би претърпял вреда, ако длъжникът не изпълни своето насрещно задължение. Застрахователният интерес се преценява към момента на сключване на застрахователния договор. Наличието на застрахователен интерес е обвързано само със съществуването на вземане на застрахования, но не и настъпване изискуемостта на същото.
С Р 191/19.03.2011 по т.д. 92/2010 на ІІ т.о. е прието, че при предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия обект преди изтичане на лизинговия период, застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение за лизинговите вноски от датата на връщане на лизинговия обект до крайния срок на договора за лизинг.
Част от въпросите са фактически, защото отговорите са обусловени от постигнатите договорености между страните и тълкуване на отделните уговорки във връзка едни с други в смисъла, който произтича от целия договор-чл.20 ЗЗД.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 1606/24.04.2013 г. по в.гр.д. № 182/2013 г. на Благоевградски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top