2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 778
С., 26,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 19 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 467 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Е.-Б. против решение № 7/13.02.2012 г. по т.д. № 24/2012 г. на Бургаски АС, с което се потвърждава решение № 371/11.11.2011 г. по т.д. № 232/2011 г. на Бургаски ОС в обжалваната му част относно присъдените разноски и то от тях само за адв.възнаграждение.
Ответното по касационната жалба К. Е.-П. е подало отговор, че същата е неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: Въпросът: Приложим ли е п.2 от Наредба № 1/2004 в хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК?, бил решен в противоречие с опр. 422/4.07.2011 по ч.гр.д.308/2011 на ІV г.о. Необсъждането на всички доводи във въззивната жалба било в противоречие с ППВС 1/53 и Р 24/28.01.2010 по гр.д. 4744/2008 на І г.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че извън присъдените разноски в размер на 1 045 лв. представляващи д.т., които не се оспорват, останалите 4 000 лв. за адв.възнаграждение в случаите по чл.78,ал.5 ГПК не надвишават размера определен по чл.7,ал.2,т.4 във вр. с п.2 от Наредбата.
С представеното определение на ВКС-ІV г.о. е прието, че чл.78,ал.5 ГПК препраща към чл.36 ЗА, който препраща към чл.7 от наредбата, а не към п.2.
Всъщност поставеният въпрос е предмет на тълк.д. № 6/2012 ОСГТК-т.3.
Но същественото е, че има вероятност обжалваното решение да е недопустимо, предвид невъзпроизвеждане в действащия ГПК на разпоредбата на чл.70 ГПК-отм. Въпросът за изменение на решението в частта за разноските е уреден в чл.248 ГПК: искането се прави до съдът постановил решението-ал.1, и определението може да се обжалва по реда , по който подлежи на обжалване решението-ал.3.
В случая, въззивният съд не се е произнесъл по този ред и затова има вероятност решението в обжалваната част да е недопустимо. Поради това, подадената касационна жалба следва да се разгледа, като такава, а не като молба по чл.248 ГПК.
Изложеното обуславя приложно поле по смисъла на т.1 ТР 1/2009 ОСГТК и затова касационната жалба следва да бъде допуснато до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 7/13.02.2012 г. по т.д. № 24/2012 г. на Бургаски АС в обжалваната част.
Указва на касаторът в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена д.т. в размер на 15 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: