Определение №27 от 21.1.2013 по търг. дело №594/594 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 27

С., 21,01,2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 594/2012 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. А. А. против решение №84 от 04.04.2012 г. по т.д. №67/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, след проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и е заявил, че налице били основанията и по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Поддържал е, че решението било „ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд”, като материалноправният въпрос бил „ за правилната квалификация на процесният договор за заем”. Посочено е, че ВАпС бил дал квалификация на договорите по ЗЗД „ без да изследва дали същите са сключени с цел осъществяване на търговска сделка”.Като противоречие с практиката на ВКС е посочено, че тъй като касационната инстанция приемала, че съдилищата трябва „внимателно и задълбочено да изследват този съществен за дело по несъстоятелност въпрос, като преценяват във всеки конкретен случай търговския характер на договорите…” а това не било осъществено от въззивната инстанция, то налице били предпоставки за допускане до касационно обжалване на съдебния акт.Развито е също така и разбирането, че съдебната практика на която се е позовал въззивния съд не можела да замести „ анализа на конкретния случай”.След възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е поставил няколко въпроса – „ Има ли процесуално право съдът по несъстоятелност да не зачита мотивите на влязло в сила решение на арбитражен съд… Има ли процесуално право … да преразглежда влязло в сила решение на Арбитражен съд… Има ли право съдът по несъстоятелност да не обсъжда заключението на вещото лице … „ . В тази връзка е посочено, че отговорите на тези въпроси сочели на „ незаконосъборазност на действията на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, което винаги налага извод за допускане на касационно обжалване”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед установената със задължителна практика дефинитивност на общото основание, не съставлява такъв въпрос този за правната квалификация на конкретен договор – тъй като е общ и фактически, каквито са и поставените въпроси във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съставляващи оплакване за неправилност на съдебното решение, поставени изцяло в контекста на защитната теза на страната и несвързани с правните изводи на въззивиня съд. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.1ГПК общото твърдение, че решението противоречало на решения на ВКС. Тук следва да се отбележи, че основанието предполага установеност на противоречие със задължителна практика на ВС, респ. ВКС при разрешаването от въззивния съд на конкретно поставен правен въпрос – арг. т.2 ТРОСГТК №1 /09г. Страната, освен, че не е формулирала правен въпрос, не е изложила и доводи свързани с наличие на задължителна практика, тъй като приложените и цитирани решения на ВКС, обективират казуална практика. Те са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само като актове включени в неговия обхват. Нито едно от приложените решения на ВКС не третира, хипотеза, сходна с разгледаната от въззивния съд т.е. липсва фактически идентитет по правните въпроси, разрешени със сравняваните съдебни актове, а и страната не сочи такъв въпрос, нито обосновава такова конкретно противоречие относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Правно ирелевантно е соченото като противоречие съждение на касатора за това, че с тези решения се приемало, че съдилищата следвало внимателно и задълбочено да изследват всеки конкретен случай, а въззивният съд не направил именно това, тъй като така развито това твърдение не обуславя противоречие при разрешаването на правен въпрос, а съставлява оплакване за неправилност на изводите на съда, което не се разглежда в производство по чл.288 ГПК, като неотносимо към лимитивно определените хипотези, при които се допуска касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика, а изрично е направила оплакване за неправилност на акта свързан с оплакването й изразено в поставените въпроси.Както бе отбелязано вече, тези оплаквания се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване, като те не са предпоставка за допускането му съобразно изричната норма на чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №84 от 04.04.2012 г. по т.д. №67/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top