4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 953
С., 11,12,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 2 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1738 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. АД-гр.М. против решение № 95/28.12.2012 г. по т.д. № 1733/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 16.03.2012 г. по т.д. № 63/2011 г. на Врачански ОС в обжалваната му част, с която касаторът е осъден да заплати П. А.-с.Х. сумата 33 852.19 лв., на основание чл.262,ал.2 ЗЗД, обезщетение за развален договор за преработка на ишлеме на хлебна пшеница, ведно със законната лихва и разноски.
Ответната по касационната жалба П. е подала отговор, че същата е неоснователна, а и да не се допуска касация, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Дали въззивният съд е длъжен да се произнесе по направените оплаквания във въззивната жалба?, 2.Възможно ли е съдът да излезе извън обема на търсената защита, съгласно чл.6,ал.2 ГПК, като се ръководи от фактическата обстановка по делото?, 3. Дали съдът следва да извърши точна правна квалификация на иска при няколко хипотези в правната норма?, 4. Когато са налице и др.доказателства за отношенията между страните, следва ли да се обсъждат от съда заедно с извънсъдебното споразумение или те не са меродавни?, 5.Ако страната не е ангажирала доказателства за основните договорености по устен договор за ишлеме, тава касае ли основателността на иска?, 6. Изявлението за прекратяване на договора трябва ли да бъде изрично или може чрез конклудентни действия? Твърди се, че първият въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС, а останалите въпроси били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието следното: Искът, в уважената му част, представлява обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение и разваляне на договор за преработка на ишлеме на хлебна пшеница. Размерът на обезщетението е определен по третия вариант от заключението на експертиза, съобразно споразумителен протокол между страните от 24.11.2010 г., чиято автентичност не е оспорена, насочен е към установяване действителното правно положение, има декларативно и регулиращо действие върху правоотношенията.
По първият въпрос не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, тъй като въпросът за обсъждането на твърденията и съображенията, не е идентичен с приетото в представените две решения на ВКС, че съдът е длъжен да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства – чл.188,ал.1 ГПК-отм., и да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения, включително преценката на експертното заключение при противоречиви становища на вещите лица- чл.157,ал.1 ГПК-отм. В случая няма противоречиви становища, а само варианти и съдът се е мотивирал, че възприема третия, съобразен със споразумителния протокол. Отделно от това, следва да се има предвид изявлението на в.л. в с.з. на 21.02.2012 г. във ВОС, че когато е посетил касатора не са му позволили да види първичните документи, тъй като я нямало собственичката, а след това тяхната счетоводителка му е носила счетоводни записи.
Вторият въпрос по чл.6,ал.2 ГПК отново е свързан с възприемането на единия от вариантите от заключението на експертизата. Не е възможно съдът да излезе извън обема на търсената защита, като се води от фактическата обстановка, защото обема на търсената защита се определя в петитума на исковата молба, а фактическата обстановка се съдържа в обстоятелствената част на исковата молба. Ако действително е нарушено диспозитивното начало, както се твърди в изложението, тогава решението в обжалваната част би било недопустимо, но такова оплакване няма.
Третият въпрос за правната квалификация е свързан от касатора с непосочване от съда на една от двете хипотези по чл.262,ал.2 ЗЗД. Всъщност правната квалификация е една-разваляне при опасност от неизпълнение и право на обезщетение по общите правила, а дали е налице явно и коя от посочените в закона предпоставки за това е фактически въпрос, обусловен от фактите по делото и доказването им, който касае правилността на решението.
Правилността на правната квалификация не е основание по чл.280,ал.1, а по чл.281,т.3 ГПК. Друго би било, ако съдът е нарушил диспозитивното начало, произнасяйки се извън предмета на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, но такива доводи няма, а и при служебна проверка такова не се установи. Освен това, процесуалния представител на тази страна не е възразил по правната квалификация посочена от съда в с.з. на 11.11.2011 г. на ВОС.
Четвъртият въпрос, какво е значението на постигнатото извън съдебно споразумение, не е правен, а фактически, защото е обусловен от неговото конкретно съдържание.
Отговорът на петият въпрос, свързан с основателността на иска и доказването му, е съобразно фактическите обстоятелства установени по делото.
По последния въпрос изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност. На преценка подлежат правните изводи, а не установените от съда факти и обстоятелства. Твърдението за неправилното интерпретиране на доказателствата е относимо към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт, които не са предмет на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 95/28.12.2012 г. по т.д. № 1733/2012 г. на Софийски АС.
Осъжда С. М. АД-М. да заплати на П. А.-с.Х., област В., сумата 1 200 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: