2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 778
София, 21,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 81 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Й. от София против решение от 22.10.2012 г.по гр.д. № 1949/2012 г. на Софийски АС в частта, с която се потвърждава решение от 17.02.2012 г. по гр.д. № 8450/2009 г. на СГС в частта, с която частично е отхвърлен иска на касатора срещу Д.-О. з. АД-София за заплащане на сумата 32 000 лв. неимуществени вреди.
Въпреки изрично дадените указания, в молба вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се прави възражение за неправилно прилагане на чл.52 ЗЗД. Размерите на присъжданите обезщетения от съдилищата били в пъти различни, въпреки че неимуществените вреди са еднакви. Най-противоречива била съдебната практика по чл.52 ЗЗД.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: 1.Правилността е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК., 2. Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване., 3. Няма посочено дори едно от изброените в чл.280,ал.1 ГПК три допълнителни основания., 4.Няма представено нито едно влязло в сила съдебно решение.
Въпросът трябва да бъде правен, а не фактически обусловен от фактите по делото и доказването им.
Конкретните указания по тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД са дадени в ППВС 4/68 г. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 22.10.2012 г. по гр.д. № 1949/2012 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: