О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
[населено място], 27.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 4141 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 125 / 04.07.2013 год. по ч.т.д. № 195 / 2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено опр. № 335 / 12.04.2013 год. по т.д.№ 259 / 2012 год. на Плевенски окръжен съд ,с което е прекратено , поради липса на право на иск , предвид осъществима по административен ред защита на предявеното право на ищеца , производството по предявени от жалбоподателя против ДФ „ З. „ обективно съединени частични искове , за заплащане на финансово подпомагане / субсидии / – по схема за единно плащане на площ и по схема за национално доплащане за площ , съгласно Глава ІV на Закон за подпомагане земеделските производители и действаща към подаване заявлението на ищеца Наредба № 5 / 2009 год. за условията и реда за подаване заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ , ведно с обезщетения за забава в издължаването на главниците. Жалбоподателят оспорва правилността на прекратителното определение, с довода, че съдът не е съобразил обстоятелството , че към датата на подаване исковата молба, съобразеното за прекратяването ново произнасяне на ДФ „ З. „ ,по заявленията на ищеца за изплащане на субсидиите, съответно отказа за изплащането им , последващо обжалван от ищеца по административен ред и при висящо понастоящем административно производство по същия , не е било факт . Оспорва довода, че удовлетворяването на ищеца , чрез обжалването по административен ред , би било идентично на удовлетворяването му по предприетия гражданскоправен ред .
Ответната страна – ДФ „ З. „ – оспорва частната жалба и допустимостта на касационното обжалване, с довода , че не са покрити общия и допълнителните селективни критерии по чл. 280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното :
Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционното определение за прекратяване на производството , а именно : че между страните не е заявена / не се твърди / облигационна връзка , по силата на която ищецът притежава притезание към ответника, доколкото исканите от него субсидии , по реда на ЗПЗП и Наредба № 5 / 2009 год. предпоставят отношение на неравнопоставеност между страните, при което ДФ „ З. „ действува в качеството на административен орган , в чиито единствени компетенции е предоставянето или отказа за предоставяне на исканите субсидии , в съответствие с установените от закона и издадените по приложението му Наредби , предпоставки . В съответствие с това, съдът е приел, че защитата на ищеца е осъществима единствено по административен ред – обжалване отказа за заплащане на такива субсидии , постановен на основанията по чл. 43 ал.3 ЗПЗП / относно схемите за единно плащане на площ / и чл. 47 ал.2 / относно схемите за национално доплащане /, веднъж упражнен от страната и предпоставил отмяна на отказа на ответника от Министъра на земеделието и храните и връщане заявлението за ново произнасяне по същото и постановен повторен отказ, понастоящем обжалван по административен ред от ищеца. В този смисъл е отречено заявено от ищеца облигационно притезание , предоставящо му право на иск спрямо ответника .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос , покриващ общия селективен критерий по разпоредбата , във връзка с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Най-общо задава въпроса за правилността на извода на въззивния съд, за защитим единствено по административен ред интерес на ищеца в конкретния случай . Дори да би се приел изводим от изложението този именно процесуалноправен въпрос, зададен в конкретиката на казуса , то не се явява обоснован никой от бланкетно посочените критерии на чл. 280 ал.1 т. 1 , т.2 и т.3 ГПК : с посочване на задължителна съдебна практика , с която въззивното определение се явява в противоречие, с посочване на казуална такава, противоречиво разрещаваща , при обективен идентитет в релевантните обстоятелства , идентичен правен въпрос, нито сочи непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване, предпоставило и въззивното произнасяне , е довело до противоречива съдебна практика или до непротиворечива , но неправилна и като такава подлежаща на преодоляване практика, с обосноваване основанията за това – изменение в законодателството или развитие на обществените условия, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, като формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно т. 4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
С оглед изхода на спора и направеното с отговора на ответната страна изрично искане за присъждане на разноски, в размер кореспондиращ на минимално дължимия размер адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / при обща цена на исковете 50 000 лева / , същото ще следва да бъде уважено в предявения размер от 1 450 лева.
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 125 / 04.07.2013 год. по ч .т. д. № 195 / 2013 гд. На Великотърновски апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 вр. с ал. 8 ГПК , да заплати на ДФ „ З. „ разноски – адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 1 450 лева.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :