3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 414
С., 29,04,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 15 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 580 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М.- С. АД против решение № 82/5.03.2012 г. по т.д. № 722/2011 г. на Пловдивски АС, с което се: 1. Отменя по същество решението на Съвета на директорите на Б. М.-С. АД взето с протокол № 9/12.08.2009 г., с което е бил одобрен списък на лицата записали нови акции на Б. М.–С. АД след увеличаване на капитала въз основа на решения на извънредното ОСА от 21.04.2009 г., 2. Потвърждава решение по т.д. № 45/2010 г. на Пазарджишки ОС в частта, с която е прието за установено, че на 28.08.2009 г. в ТР по партидата на АД е вписано несъществуващо обстоятелство-увеличение на капитала от 500 000 лв. на 1 000 000 лв., чрез издаване на 5 000 нови поименни обикновени акции с номинална стойност от 100 лв. всяка, както и в частта, с която касаторът е осъден за разноски. В диспозитива на това решение е допусната поправка на ОФГ с решение № 618/18.04.2012 г.
Ответното по касационната жалба М. О.-С. е подало отговор, че същата е недопустима и неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Приемайки, че ищецът е акционер в Б. въз основа на извлечение от книгата на акционерите на Б., съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС., 2. Въпросът относно кои действителни членствени права на М. и по какъв начин са нарушени с процесните решения на СД по протокол № 9/12.08.2009 г., бил решен в противоречие с ТР 1/2002 г., 3. Въпросът относно допустимостта на иска по чл.29,ал.1 ЗТР бил решен в противоречие със същото ТР.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречие не е налице.
По първият въпрос всички представени решения на ІІ т.о. касаят временни удостоверения и акции прехвърлени чрез джиро.
За да има противоречие по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. В случая липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по цитираните от касатора решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие.
Вторият въпрос, конкретно кои членствени права и по какъв начин са нарушени, е фактически, а не правен, защото се обуславя от фактите по делото и доказването им.
Поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
По третият въпрос, касаторът цитира ТР 1/2002 г., че вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало, и спира до тук без да разграничава двете възможни хипотези. Това разграничение е направил въззивният съд на стр.4 от мотивите на решението. Затова, няма вероятност решението да е недопустимо по смисъла на т.1 ТР 1/2009 ОСГТК.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установите от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 82/5.03.2012 г. по т.д. № 722/2011 г. на Пловдивски АС.
Осъжда Б. М.-С. АД да заплати на М. О.-С. сумата 3 168.44 лв. възнаграждение да един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: