4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
С., 25,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2316/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Р. З., подадена от пълномощника й – адв. Г. Ч. против решение №25 от 21.12.2012 г. по гр.д. № 971/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът З., чрез пълномощника си – адв. Ч. е възпроизвела текста на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като е заявила, че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване. Разгледан е чл. 281, т.3 ГПК, общо е дефинирано понятието „съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос”, като е очертан предмета на спора, а именно – „ дали присъденото от САС обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди отговаря на разпоредбата на чл.52 ЗЗД…”. Изброени са редица въпроси като – „… справедливо и адекватно ли е постановеното решение, справедливо и адекватно на уврежданията ли е постановеното решение…” и др. в същият смисъл. Направено е оплакване, че решенията на съдилищата не съдържат „ достатъчно и сериозно аргументирани основания …. поради които да става ясно защо … са приели, че обезщетението е в размер , който е равен на предявения.”Страната е изложила разбирането си за това, че липсвали критерии, по които се определят обезщетенията по справедливост по чл.52 ЗЗД.Изложени са доводи и за необоснованост на обжалвания съдебен акт, така квалифициран и от страната.Развито е подробно разбиране за това, че съдилищата присъждали различни обезщетения , които имали сходни стойности при конкретни увреждания, а решението на САС им противоречало- изброени са съдебни актове, които са приложени. Развито е и разбиране, свързано със значението на присъжданите обезщетения върху обществените отношения и във връзка със завишаване броя на ПТП.
Касаторът З. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Тя не е формулирала материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание, не могат да бъдат квалифицирани като релевантни общо поставените въпроси относно правилността на обжалвания съдебен акт, сами съставляващи доводи за неправилността му. Дори, обаче, въпреки задължението за ясна и точна формулировка на въпроса, очертаният от касатора предмет на спор да бъде приет за формулиран релевантен въпрос, то налице би било само общо основание.
Касаторът З. не е развила доводи установяващи една от лимитивно изброените хипотези по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Посоченото в контекста на оплакването за неправилност на изводите на съда е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК, тъй като е относимо към оплакванията по чл.281 ГПК, които не са предмет на разглеждане в настоящето производство. Същото е относимо и към развитите от страната оплаквания за допуснати нарушения от съда– така квалифицирани и от нея.
Страната не е сочила валиден довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приложените решения, очертаващи произнасяне по различни искове, третиращи различна правна проблематика, при различна фактическа обстановка и при липса на идентитет на правни въпроси са ирелевантни за наличие на това основание. Отделно и страната не е поставила конкретно релевантен правен въпрос, с оглед вече изложеното, нито е посочила някакъв обединителен обективен правен, а не фактически критерий, по който актовете да бъдат сравнявани, респективно да бъде извършена преценка за наличие на противоречие по правен въпрос.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са развитите оплаквания за неправилност на акта, нито общите доводи за значението на присъжданите обезщетения по чл.52 ГПК. Както бе отбелязано дори и да се приеме, че е поставен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД и страната сочи противоречие в практиката, то отново не се обосновава релевантен довод за допускане на касационно обжалване, поради фактическия характер на доводите. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване. В този смисъл и довода на касатора за различието в казуалната практика е ирелевантен към разглежданото основание.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №25 от 21.12.2012 г. по гр.д. № 971/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: