3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
[населено място] ,16,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четиринадесети октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1711 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 495 / 08.01.2013 год. по гр. д. № 1112 / 12 год. на Великотърновски окръжен съд , в частта с която е отменено решение № 324 / 03.07.2012 год. по гр.д. № 3002 / 2011 год. на Горнооряховски районвен съд , в частта в която със същото е прието за установено по отношение на [фирма] вземане на [фирма] , размер на 18 469,96 лв. и вместо това е отхвърлен предявеният на основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК иск за същата сума , на основание договор за цесия, сключен между първоначалния кредитор на [фирма] – [фирма] / цедент / и ищеца [фирма] / цесионер , с предмет вземания на цедента спрямо [фирма] на основание договор за предоставяне на телекомуникационна услуга от 01.02.2010 год. и издадени за същите фактури № СМВ 101 354 / 13.07.2009 год. / за сума от 8 690,81 лв. / и № СМВ 101586 / 11.08.2010 год. / за сума от 9 779,15 лева , ведно с договорна лихва от 1056,36 лв. върху присъдените главници , за периода от датата на всяка фактура до 15.09.2011 год. . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 99 ал.4 ЗЗД, вкл. в противоречие със задължителна съдебна практика по приложението на разпоредбата, както и с доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила .
Ответната страна – „Е. „ О. – не е взела становище по жалбата .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна в процеса и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
За да отхвърли иска на [фирма] против [фирма] въззивният съд е приел, че поради неизвършено уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, от страна на кредитора му – цедента „ [фирма] , на основание чл. 99 ал.4 ЗЗД , същата не е породила действие за ответника и на това основание вземане на същия спрямо цесионера не съществува . Съдът е счел, че удостоверяването на връчването на длъжника , на нотариалната покана на цесионера, в приложенията на която е описано и изходящо от цедента уведомление до длъжника за цесията , не включва удостоверяване връчването и на самите приложения, а уведомяване от страна на цесионера е счел за напълно ирелевантно. Представеният приемо-предавателен протокол , съставен съвместно от страните по договора за цесия, също е счел за неотносимо за установяване уведомяването на длъжника доказателство . С исковата молба цесионерът – кредитор е представил и уведомлението , изходящо от цедента , описано като приложение на нотариалната покана до длъжника . Това уведомяване в хода на самото съдебно производство въззивният съд не е счел за релевантен за изхода на спора факт .
В обосноваване основание за допускане на касационното обжалване, касаторът формулира следния материалноправен въпрос по приложението на чл. 99 ал.4 ЗЗД : С какви доказателства може да се доказва уведомяването на длъжника от цедента за извършената цесия и има ли действие договора за цесия по отношение на длъжника, ако уведомяването изхожда от цедента , но е връчено от цесионера , чрез нотариална покана или с исковата молба по делото ? . Въпросът е зададен в хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 , т.2 и с формално позоваване и на т.3 ГПК , съответно : постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителна съдебна практика – реш. № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. , както и с казуална съдебна практика , към която и съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС не спадат решенията на арбитражните съдилища / в случая посочени две решения на АС при БТПП / . В обосноваване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът сочи решение от 19.06.2012 год. по гр.д.№ 6603 / 2012 год. на СГС , влязло в сила като касационно необжалваемо, с оглед цената на иска .
Видно от решаващите мотиви на въззивния съд поставеният въпрос, по същество съдържащ няколко самостоятелни въпроса , се явява релевантен единствено в частта относно значението на уведомяване, изходящо от цедента , извършено с предявяването на исковата молба от цесионера, т.е. като настъпил в хода на производството по предявен от последния спрямо длъжника факт, предпоставящ действие на цесията спрямо длъжника, съгласно чл. 99 ал.4 ЗЗД . По този въпрос , касаторът е обосновал основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,с посоченото решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. . В останалата си част поставеният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , тъй като изхожда от погрешно включена , като възприета за осъществена от въззивния съд , предпоставка , а именно : действително връчено на длъжника с нотариалната покана на цесионера , уведомление от цедента за извършената цесия , в качеството му на приложение на нотариалната покана / напротив , въззивният съд е изключил доказаност на връчване на приложението /. Въззивният съд не се е произнасял и по ограничения или специфики в доказателствените средства за установяване на уведомяването на длъжника за цесията , поради което и в тази си част въпросът не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – отговор на такъв въпрос не е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение . Обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, предвид наличието на задължителна съдебна практика по релевантния правен въпрос – за надлежно уведомяване на длъжника за цесията , с изходящо от цедента уведомление , представено с исковата молба , т.е. в хода на образуваното производство по предявен на основание договора за цесия иск на кредитора – цесионер – изключва произнасяне по хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като задължителната съдебна практика преодолява противоречивото произнасяне , твърдяно в решения – казуална съдебна практика .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 495 / 08.01.2013 год. по гр. д. № 1112 / 12 год. на Великотърновски окръжен съд, в обжалваната му част .
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса от 184,70 лева .
След представяне на доказателство за платена държавна такса или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :