4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 976
С., 17,12,2013година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1753/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „К. АД – [населено място] против решение №239 от 12.10.2012 г. по т.д. №278/2012 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по касация –ЕТ „Д. – Д. Д. „- [населено място] лаконично е заявил, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Изложил е доводи за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е доразвил инкорпорираното в касационната жалба изложение, като е поддържал, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите относно – „Правната възможност да се развали договор за търговска продажба на стоки с факта на връщане от продавача на цената на недоставеното количество авансово платена от купувача стока, възможността продавача по договора … да се позовава на собственото си недобросъвестно поведение като страна по договора, получила авансово цялата дължима престация от противната страна и връщайки цената платена от купувача да се освободи от договора… следва ли правните последици от виновното неизпълнение на договор за търговска продажба от страна на продавача да се свеждат единствено до връщане на платената сума… без ангажиране отговорност за вреди, за наличието на пряка причинна връзка между неизпълнението на продавача и увреждането на купувача.”. Страната подробно е развила разбирането си за едностранното извънсъдебно разваляне на договорите, като е акцентирала на това, че такова разваляне може да иска само изправната страна.Развила е разбиране за развалянето на договорите по взаимно съгласие чрез конклудентни действия и в подкрепа на това разбиране е сочила две решения на ВКС/ приложени служебно/.Изложено е разбирането на касатора за разликата между разваляне и прекратяване на договорите и правните им последици, което също е подкрепено с цитиране на решение на ВКС. Възпроизведена е буквално и част от касационната жалба.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Дори и да се приемат за релевантни, поставените въпроси, въпреки че в по-голямата си част са фактически, то налице би било единствено общото основание за допускане на касационно обжалване.
Доколкото страната е развила своето разбиране за конкретни правни категории, като е сочила и съдебна практика в подкрепа на своето разбиране, то същата не е обосновавала съобразно изискването на нормата на чл.280, ал.1 -3 ГПК допълнителен критерий.Като доводи в тази насока не могат да се възприемат оплакванията за неправилност на акта, с оглед подробно изложената защитна теза на касатора, подкрепена включително и с твърдения за първи път заявени в настоящето производство, а и с буквалното възпроизвеждане на оплакванията в касационната жалба.В този аспект, ако се приеме, че страната е заявила основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ изведено от цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/, то не може да бъде обосновано като допълнителен критерий, тъй като посочените в подкрепа на изложеното теоретично разбиране решения на ВКС, освен, че третират въпроси, по които въззивният съд не се е произнасял и като фактическа обстановка нямат идентитет с разглеждания случай, но и страната не е изложила никакви доводи относно различното разрешаване на правен въпрос / в това число и от поставените от нея/ в сравняваните съдебни актове. Доколкото е разглеждала разбирането си, че е налице прекратяване на облигаторната й връзка с противната страна конклудентно, чрез връщане на цената, то с оглед приемането й обратно, в какъвто смисъл е соченото решение№433/11 на ВКС, ІV г.о. би било налице/ пак съобразно решението на ВКС/ прекратяване на договорната връзка по взаимно съгласие, а това разбиране, влиза в противоречие с исковата молба, която се основава на виновно неизпълнение на договора от страна на едноличния търговец, в какъвто смисъл, касаторът е развил доводи без да обоснове причината, поради която сочи това решение на ВКС, третиращо извод, който не е бил твърдян в производството и който не се поддържа и пред настоящата инстанция. Още повече, че касатора не е обсъждал изобщо противоречие между разглежданите съдебни актове, а е навел оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според него, фактическа обстановка с оглед наведените възражения по основателността на иска, така и квалифицирани от него.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,на което се е позовал касатора в изложението инкорпорирано в касационната жалба, то той следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос / дори и да се приеме, че поставените в тази връзка въпроси са релевантни/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито твърдението, че по тези въпроси следвало да има „единно разбиране”.
Доводите свързани с неправилност на акта, в по-голямата си част буквално възпроизвеждащи касационната жалба, както и становището на страната по конкретни правни категории е ирелевантно към настоящето производство тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед така депозираното изложение и в двете му части, не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №239 от 12.10.2012 г. по т.д. №278/2012 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: