2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
С., 13,05,2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 1318/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от А. Д. Т., [населено място] срещу определение № 90 от 25.03.2014 г. по т. д. № 839/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, II отд., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от жалбоподателката касационна жалба срещу решение от 01.11.2013 г., постановено по гр. д. № 4553/2013 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответната страна по частната жалба Н. Х. Т. в представено становище счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на иска и търговския характер на делото.
Определението е правилно.
С въззивното решение е потвърдено решение от 15.02.2013 г. по гр. д. № 38296/2012 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, че А. Т. дължи на Н. Т. сумата от 10 000 лв. по запис на заповед от 09.03.2012 г.
С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ/. Търговският характер на сделка определя делото като търговско. Като е съобразил, че предмет на спора е търговска сделка, цената на иска и императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК и оставил касационната жалба без разглеждане, съставът на второ отделение на Търговска колегия на ВКС е постановил правилно определение.
По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 90 от 25.03.2014 г. по т. д. № 839/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, II отд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: