3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
С., 21,05,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №1920/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №59 от 28.02.13г. по т.д.1190/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба – О. – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на настоящият жалбоподател против решение от 01.11.2012г. по т.д.184/2012г. на Великотърновски апелативен съд, като е приел, че предявения иск е с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по искова молба на О. – [населено място] против дружеството – настоящ жалбоподател по частично предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.286 ТЗ за заплащане общо на сумата 10000лв. –неустойки, произтичащи от забавено изпълнение на задълженията по сключен между страните приватизационен договор. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, висящите касационни производства подлежат на прекратяване.
Неоснователно е подробно развитото разбиране на касатора за това, че повдигнатия правен спор няма характер на търговски, с оглед правната природа на сключения приватизационен договор, който не съставлява търговска сделка. Изложени са и съображения за това, че редът, по който било разгледано делото не определяло неговия характер като търговско дело. Страната е тълкувала разпоредбата на чл.365 ГПК, в контекста на разбирането си за нейната неприложимост, като е поддържала, че следвало да бъдат налице кумулативно дадени предпоставки – предметът на делото да е свързан с правоотношение, породено от посочените в разпоредбата фактически състави и исковете да отговарят на критериите за родова подсъдност по чл.104, т.4 ГПК, като според жалбоподателя в случая липсвала втората предпоставка.Изложените съображения са правно необосновани, а приложената практика на ВКС е неправилно интерпретирана. Чл. 365 ГПК определя понятието търговски спор, като изрично лимитивно очертава предмета, от който произтича извод за търговския характер на делото. Разглеждането по реда на глава 32 – ра на тези спорове е правна последица от този характер. По тази причина, както правилно е отбелязал и жалбоподателя, съдопроизводствения ред, по който е разгледан спора не обуславя извод за неговия търговски характер, а тъкмо обратното.В случая, след като предмет на спора са права, произтичащи от приватизационен договор/ въпреки, че той не е търговска сделка/, с оглед изричното му включване в предметния обхват на чл.365, т.2 ГПК спора между страните има характер на търговски.В този смисъл изрично са част от приложените и цитирани определения на ВКС, като такава е и трайната практика на този съд.Необосновано е и разбирането на страната за това, че чл.365 ГПК е неприложим в случаите, когато спора, имащ за предмет права произтичащи от приватизационен договор не отговарял на критериите за родова подсъдност. В случая, въпреки изразеното разбиране в обратен смисъл, правно необосновано страната обвързва съдопроизводствения ред, по който е бил разгледан спора с неговата правна характеристика. Чл.365, ал.1 ГПК,със законов бланкет към чл.104, ал.1 ГПК, изведен от изричното посочване, че окръжния съд действа като първа инстанция, определя и различен процесуален ред за разглеждане на търговските дела в зависимост от цената на иска – по реда на гл. ХХХІІ- тези които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, и по общия ред тези подсъдни на районен съд. Това определяне на подсъдността, обаче, не променя критериите, залегнали в закона, които определят понятието търговски спор, нито променя самият характер на спора за да изключат приложимостта на чл.280, ал.2 ГПК.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №59 от 28.02.13г. по т.д.1190/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: