3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
С., 03,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1090/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] село против решение № 249 от 18.12.2013 г. по гр.д. №463/2013 г. на Видински окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба- Д. „З.” – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че материалноправния въпрос, по който се произнесъл въззивния съд бил „ Към момента на подаване заявлението по чл.417 от ГПК от ДФ „ З. – С.” кредита на ЕТ „А. – Б. Б.”- [населено място] село обл. В. бил ли е предсрочно изискуем с всички произтичащи от това правни последици”. Страната е направила лаконично оплакване за неправилност изводите на съда, посочила е, че касационното основание било чл.280, ал.1,т.2 ГПК чийто текст е възпроизвела, като е заявила, че правния въпрос бил решен в противоречие с решение №264/13г. по гр. д. 313/13г. на ОС – Хасково. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираният от него въпрос е фактически, а не правен, тъй като касае конкретно доказване на конкретни факти без да съдържа относимост към направените въз основа на тези факти правни изводи. Общото основание- материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не обосновава довод по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и изложението свързано с противоречие между обжалвания съдебен акт и решение на ХОС. Доколкото страната не е поставила правен въпрос, а фактически и при липса на идентичност на хипотезите по сравняваните актове – в решението на ХОС е третирано неизпълнение по договор за предоставяне на помощ „ де минимис” за закупуване на фураж на животни млечно направление по смисъла на Регламент / ЕО/№1535/07г. т.е. за неизпълнеие на договор, различен от процесния, който е за инвестиционен кредит. Следователно, това решение не обосновава твърденията на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Лаконичното оплакване за неправилност на акта е ирелевантно към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК.
С оглед така заявеното изложение по чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на акта.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 249 от 18.12.2013 г. по гр.д. №463/2013 г. на Видински окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: