О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№21
София,09.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров ч. търг. д. № 4318/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. И., [населено място], общ. Б., обл. М. против определение от 24.09.2013 г. по в. ч. гр. д. 163/2013 г. на Монтански окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.07.2013 г. на съдия по вписванията при Районен съд Монтана, с което е отказано да се извърши вписване на изявлението за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно и неправилно, а за допускането на касационното обжалване посочва следните въпроси: 1. Подлежи ли на вписване, на основание чл. 27, ал. 1 ЗАЗ, фактът на прекратяване на договор за аренда, развален от арендодателя, поради неизпълнение на основание чл. 28, ал. 1 ЗАЗ?; 2. В каква форма следва да е оповестен този факт за да подлежи на вписване?. Тези въпроси, жалбоподателя счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Цитира и прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и е спазен преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Не следва обаче да се допуска касационно обжалване на атакуваното с нея определение по следните съображения:
Между [фирма], [населено място], обл. М. и К. Б. М. сключен договор за аренда на земеделска земя – нива с площ от 8,791 дка, находяща се в землището на [населено място] местността „Злат. бранище”, обл. М.. Жалбоподателят А. И. твърди, че е станал собственик на процесната земеделска земя, предмет на посочения аренден договор и е встъпил с покупката й в правата на арендодател по отношение на описания имот. Арендодателят И. е отправил едностраннно изявление – уведомление до арендатора [фирма], че прекратява сключения договор за аренда. Със заявление до съдията по вписвания [населено място] от 17.07.2013 г. А. И. е поискал вписване в регистрите изявлението за прекратяване на процесния договор.
С първоинстанционното определение съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване за прекратяване на договор за аренда, тъй като е приел, че за срочните договори за аренда, какъвто е и настоящия случай, ЗАЗ не предвижда възможност за прекратяване или разваляне с едностранно предизвестие, т. е. с изявление за прекратяване. Сезиран с жалбата на А. И. съставът на Монтански окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписвания по съображения, че изявлението за прекратяване на договор за аренда не е от актовете, които подлежат на вписване в регистрите на съдията по вписвания.
Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този Правилник. На вписване в нотариалните книги подлежат актовете, посочени в чл. 112 ЗС, съответно в чл. 4 от Правилника за вписвания, които са изчерпателно изброени, а не обстоятелства, подлежащи на вписване. Недопустимо е кръгът актове, подлежащи на вписване, който е нормативно уреден, да бъде разширен с обстоятелства – в случая прекратяване на договор за аренда с едностранно предизвестие. По въпроса за подлежащите на вписване актове – чл. 112 ЗС и чл. 4 Правилника за вписвания, е създадена трайна съдебна практика, която е в смисъл, че подлежащите на вписване актове, са изчерпателно посочени в ЗС и в ПВ, която практика не се налага да бъде променяна. Цитираните разпоредби са с ясно съдържание и не се нуждаят от тълкуване по начин, различен от вложения. Не е налице колизия или неяснота при прилагането на чл. 4 Правилника за вписване по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства по ЗАЗ и по – конкретно – вписването по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Подлежащи на вписване обстоятелства са: 1. Сключването на арендния договор – чл. 3 ЗАЗ; 2. Неговото изменение досежно срока – чл. 18 ЗАЗ; 3. Неговото прекратяване – чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, като вписването на посочените обстоятелства има оповестително действие.
По отношение на втория въпрос относно формата, в която следва да е оповестен факта на прекратяване на договора за аренда, за да подлежи на вписване, е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в определение № 672/13.10.2011 г. по ч. т. дело № 635/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 847/28.10.2011 г. по ч. т. дело № 745/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно така цитираната практика отправената нотариална покана – изявление за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда в земеделието не подлежи на вписване на основание чл. 4 от Правилника за вписванията. Отправената от арендодателя нотариална покана има материалноправната характеристика на изявление за извънсъдебно прекратяване на договора – чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Дори да се приеме, че с достигане на изявлението до арендодателя, биха настъпили последиците на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ, то и в този случай на вписване би подлежало самото прекратяване, а не изявлението по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.09.2013 г. на Монтански окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 163/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :