3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
С., 12,06,2013 година
Върховният касационен съд на Р. България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 2061/13година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]– [населено място] против разпореждане от 06.03.2013г. по ч. гр.д. №4118/12 на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба- М. К. Т. чрез нейната майка и законна представителка – М. П. Б. е на становище, че разпореждането е правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение след като обсъди данните по делото приема следното:
С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е върнал частната касационна жалба на ЕТ „Т. Р. С. – Л. Т. „ – [населено място] срещу определение №2799/16.12.2012г. по ч. гр.д. 4118/12 на САС, като е приел, че не са изпълнени надлежно дадените указания за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС, в размер на 15 лв., а и освен това определенията на въззивния съд, с които е потвърдено определение на първостепенния съд за допускане на обезпечение не подлежат на касационен контрол.
Частната жалба е неоснователна.
Законосъобразно, съставът на САС е върнал подадената жалба. Обжалваният пред ВКС, съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Този извод произтича от това, че производството по чл.389 ГПК, като двуинстанционно е приключило, с постановяване на определението от САС, което не подлежи на касационно обжалване, именно с оглед императивната норма на чл. 396,ал.2, изр.3-то ГПК, предвиждаща такава обжалваемост само в хипотеза на допуснато от въззивната инстанция обезпечение за първи път в производството, какъвто не е разглеждания случай. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТРОСГТК на ВКС №1/2010г., което дефинира задължителна практика по въпроса за обжалваемостта на определенията по чл.389 ГПК. При наличието на изрична законова разпоредба и задължителна практика на ВКС,изключваща обжалваемостта пред ВКС на тези определения, лаконично изразените съображения на жалбоподателя за наличие предпоставки по чл.274, ал.3 ГПК са правно необосновани.Не е допуснато нарушение на закона, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед липсата на процесуална възможност да бъде обжалвано постановеното от въззивният съд определение в производство по чл.389 ГПК, без правно значение е това дали подадената срещу него жалба е редовна, с оглед изложените съображения на жалбоподателя за това, че внесъл държавна такса, но поради техническа грешка не удостоверил това / макар, че и това твърдение е недоказано към настоящи момент – не е представена вносната бележка, удостоверяваща внасянето на държавна такса/. Дори и редовна, както вече бе посочено, частната касационна жалба е недопустима, поради липса на процесуално право на жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.03.2013г.по ч. гр.д. 4118/12г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: