3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 572
С., 24,06,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 10 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 767 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Л.-Л., чрез адв. З. и Ч.-С., [улица], против решение № 1413/5.07.2011 г. по т.д. № 297/2010 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 22.02.2010 г. по гр.д. № 551/2008 г. на СГС и изменено в частта за разноските, с което се отхвърлят предявените от касатора срещу П. АД-С. обективно кумулативно съединени искове по чл.422 ГПК за заплащане на сумите: 713 698 лв. по 12 бр. банкови гаранции и 35 559.61 лв. по чл.86 ЗЗД.
Ответната банка е подала отговор, че касационната жалба не следва да се допуска, а е и неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Съставлява ли прекъсване на давността по чл.116,б.”а” ЗЗД признанието от длъжника на фактическата обстановка и съществуването на самото вземане по един абстрактен договор, направено преди изтичане на давностия срок?, 2. При абстрактна сделка, която обективира неделимо задължение за плащане, частичното плащане от длъжника представлява ли признаване на цялото неделимо задължение по основание и размер?, 3. Допустимо ли е предявяване на иск за изискуемо вземане по абстрактна сделка,, когато върху него е наложена обезпечителна мярка?
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Първият въпрос бил решаван противоречиво от ВКС. Цитирани са извадки от две решения: по гр.д.3159/2002 на ІІІ г.о. и по т.д. 194/2010 на ІІ т.о. Твърдяното противоречиво решаване не е налице. С второто решение, което е по новия ГПК и е задължителна практика по смисъла на т.2 ТР 1/2009 ОСГТК, е прието, че признаването на фактическия състав не означава признаването на последиците от този фактически състав към момента на признаването. Признанието трябва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите от които произхожда. В този смисъл е и произнасянето на въззивния съд.
По вторият въпрос нямало практика, но само това в случая не може да обоснове твърдяното приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като отговорът на този въпрос е обусловен от казаното по-горе по първия въпрос. Освен това, следва да се има предвид, че предмет на иска са вземания по различни банкови гаранции.
По третият въпрос всъщност няма изложение, защото няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. Бланкетното позоваване на законовия текст-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Отделно от това, съгласно Р 46/6.02.2006 по т.д. 1/2005 на І т.о., проведеното обзпечително производство не е от кръга на предвидените правни действия в чл.116,,б.”в” ЗЗД. Тук законът визира предприемане на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.242 и сл., чл.323 и сл. ГПК-отм.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1413/5.07.2011 г. по т.д. № 297/2010 г. на Софийски АС.
Осъжда Д. Б. Л.-Л. да заплати на П. АД-С. сумата 17 640 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: