О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
[населено място], 02,12,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение,в закрито заседание на първи декември,през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3490 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 15641/24.07.2014 год. по ч.гр.д.№ 7426/2014 год. на Софийски градски съд,ГО,ІІ–д въззивен състав,с което е потвърдено разпореждане от 28.04.2014 год. на СРС, 54 състав по гр.д.№ 46812 / 2013 год..С последното е частично прекратено производството по гр.д.№ 46812/2013 год.на СРС,в частта по претендирано от жалбоподателя – ищец, възмездяване на разноски,понесени в предварително проведено обезпечително производство на предявените в същото исково производство осъдителни искове за главница и неустойка ,по сключен с ответника [фирма] договор за изработка.Съдът е приел,че искането съставлява самостоятелна претенция за обезщетяване на вреди,със съответна цена на иска,предпоставяща и дължима държавна такса върху размера му,като съответно е прекратил производството по същата,поради неизпълнение указанията за посочване цена на иска и представяне на доказателство за внесена държавна такса върху размера му.Въззивният съд е потвърдил решаващите мотиви на първоинстанционното определение.Касаторът оспорва правилността на извода,че претенцията за възмездяване на разноски, понесени в производство по обезпечаване на бъдещи искове, предмет на настоящото производство,чието уважаване е обусловено от основателността им, съставлява самостоятелен иск,а не искане,основано на чл.78 ГПК ,вкл. намира същото постановено в противоречие с т.5 на ТР № 6 / 2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС. Цитира и казуална съдебна практика по въпроса,с която разрешението дадено от въззивния съд конфронтира.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната касационна жалба , като счита, че не е обоснован релевантен правен въпрос, доколкото прекратяването на производството е резултат от неотстраняване в указания от съда срок нередовност на исковата молба,в който смисъл според страната,отговор на въпроса чрез иск за обезщетяване на вреди или с искане по реда на чл.78 ГПК в исковото производство следва да бъдат възмездени понесени в обезпечително производство по същите претенции разноски,не би бил от значение за изхода на делото.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . Същият, обаче, не подлежи на самостоятелно обжалване поради следните съображения,макар относими и към формулирания правен въпрос: Разноски,понесени в обезпечително производство / обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство /,съгласно т.5 от ТР № 6 / 2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС подлежат на възмездяване в съответното производство,чийто предмет са обезпечените искове и съобразно уважаването,респ.отхвърлянето им. Възмездяването на тези разноски е последица от уважаването на исковете и не съставлява предмет на самостоятелен иск,който следва да отговаря на всички изисквания на чл.127 – 128 ГПК,вкл. за дължима държавна такса.Подобен извод не следва от т.5 на ТР № 6 / 2013 год. и самото включване на въпроса и даденото разрешение ,за начина на възмездяване на понесени в обезпечително производство разноски,е в потвърждение на изключването на общия, допустим и без разрешението на Тълкувателното решение,вариант – чрез иск за обезщетяване на вреди.
С оглед преждеизложеното,произнасянето на съда по тези разноски, аналогично на произнасянето по възмездяване на разноски в исковото производство,подлежи на инстанционен контрол, който и за касационна инстанция предпоставя допустимост на касационното обжалване на решението по същество по обезпечените искове.В случая решението по предявените осъдителни искове, всеки с цена под 10 000 лева,с оглед търговския характер на делото,на основание чл.280 ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.Следователно,чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК,не подлежи на обжалване и така постановеното въззивно определение.Тъй като,обаче,не се касае за допустима самостоятелно искова претенция,постановеното прекратяване няма правните последици на валидно прекратяване досежно част от образуваното исково производство и не е от естество да препятства произнасянето на първоинстанционния съд по дължимостта на разноските в обезпечителното производство,с оглед изхода на делото по предявените осъдителни искове.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] против определение № 15641/24.07.2014 год. по ч.гр.д.№ 7426/2014 год. на Софийски градски съд, ГО, ІІ–д въззивен състав.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната , с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :