4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
[населено място] ,05,12,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1069 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Х. против решение № 2364 / 21.12.2013 год. по гр.д.№ 3482 / 2013 год. на САС, ГО , 8 състав , с което е потвърдено решение № 5686 / 24.07.2013 год. по гр.д.№ 9954/2009 год. на СГС,с което е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ,за сумата от 60 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди твърдени вследствие на ексцес от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 31.07.2005 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяване в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.1 ЗЗД , при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване на събраните по делото доказателства при обосноваване на изводите му , както и необоснованост досежно извода на съда,че претендираните за възмездяване в настоящото производство неимуществени вреди са били предмет на предявен от касатора срещу ответното дружество иск за обезщетяването им в качеството на бъдещи, сигурни вреди,пряка и непосредствена последица от увреждането, отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д.№ 2261 / 2006 год.на СГС, ГК , І – 4 състав,поради недоказаност.
Ответната страна – ЗК [фирма] – оспорва касационнната жалба и намира,че не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване.Намира, че общото посочване на постановено в противоречие с чл.51 ал.1 ЗЗД въззивно решение, без извеждането на конкретен материалноправен въпрос по приложението на нормата , не отговаря на изискването за правен въпрос по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС .Намира, че въззивното решение е изцяло съобразено с даденото в задължителна съдебна практика разрешение, че обезщетение за неимуществени вреди може да бъде присъдено и в обезщетяване на бъдещи,сигурни проявления на увреждането, макар да не са настъпили към момента на постановяване на съдебното решение / реш.№ 196 от 12.07.2011 год. по гр.д.№ 1724 / 2009 год. на ВКС /.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден,допустим и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира обезщетяване на неимуществени вреди в причинна връзка с пътно-транспортно произшествие от 31.07.2005 год.,изразяващи се в търпими болки и страдания от наложило се продължаване на лечението на увредените при ПТП зъби и челюст , в САЩ,Стоматологичен факултет към Бостънски университет,чрез множество хирургични операции за възстановяване на челюстите , като оспорва,че тези му болки и страдания са били възмездени с присъденото по гр.д.№ 2261/2006 год. на СГС обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 30 000 лева.Ищецът твърди,че поради силна костна загуба,непозволяваща свалящи протези,е било необходимо реконструиране на костната основа.Така за нуждите на новото лечение ищецът твърди състояла се на 08.06.2006 год. операция по изваждане на автогенна кост от хълбочен гребен и последващото й присаждане за възстановяване на загубената кост на горна и долна челюсти,за осигуряване основа на инпланти и протезна реконструкция.След шестмесечно изчакване твърди проведена последваща операция на 31.01.2007 год. за поставяне на инпланти / 4 / и последваща такава – на 04.03.2007 год. – със същия предмет / 10 импланта /.На 26.06.2007 год. твърди разкриване на 4 импланта с поставяне на абатмънти,на 10.07.2007 год. – сваляне на шевове и редукция на меката тъкан над абатмънтите, на 02.08.2007 год. – поставяне винтове на абатмънта , а в периода 25.07.2006 год. -10.03.2009 год. поставяне на временна снимаема частична протеза,подлежаща на постоянно регулиране.На 24.04.2007 год. сочи поставен метало-керамичен мост на горна,а на 10.09.2009 год. – и на долна челюст.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е формирал два решаващи, но напълно немотивирани извода.Първият е,че от заключенията на медицинските експертизи се установява възникнала необходимост от последващите операции поради допълнително настъпил разпад на части от челюстите,предвид привързването им с телен ерклаж,в който смисъл очевидно е приета за оспорена причинно-следствената връзка между търпимите при новите операции и манипулации вреди и увреждането на състоянието на ищеца от ПТП през 2005 година,без да е коментиран друг правопораждащ, изключващ причинността фактор.Вторият решаващ, а по същество водещ спрямо първия извод е,че с искова молба по гр.д.№ 2261/2006 год. на СГС ищецът вече е претендирал тези неимуществени вреди, макар в качеството им на бъдещи такива и искът му е отхвърлен като недоказан с влязло в сила решение.На това основание е приел,че и при липса на установен ексцес – влошаване на здравословното състояние в причинна връзка с вече обезщетеното по гр.д.№ 2261 / 2006 год. увреждане, исковата претенция е неоснователна .
В исковата молба по гр.д.№ 2261/2006 год. на СГС,подадена на 23.06.2006 год.,са описани търпими от ищеца вреди от ПТП от 31.07.2005 год., вкл. от вече извършени във връзка с възстановяване здравословното състояние на ищеца операции,като най-общо е посочена необходимостта и от бъдещи такива.Последните не са индивидуализирани по вид .В исковата молба по настоящото дело са описани както операции в периода до подаването на иска по гр.д.№ 2261/2001 год. на СГС – 23.06.2006 год.,търпими болки и страдания от които ищецът е предявил с иска по същото дело,така и последващо извършени операции в периода 2006 – 2009 год.по възстановяване на пострадалите от ПТП горна и долна челюст,в съответствие с гореописаното.Напълно ясно от петитума на исковата молба е ,обаче, претендирането на „ допълнителни „ спрямо обезщетените в производството по гр.д.№ 2261 / 2001 год. на СГС неимуществени вреди,квалифицирани от ищеца като „ексцес„,но без формалната им квалификация да е обвързваща за съда.В решението на САС по гр.д.№ 2387/2008 год.,с което е отменено първоинстанционното отхвърлително решение по гр.д.№ 2261 / 2001 год. на СГС и уважен иска на ищеца за сумата от 30 000 лева,липсват мотиви относно обезщетяване и на бъдещи,последващи предявяването на иска,сигурни като пряка и непосредствена последица от деликта вреди, от допълнително необходими операции за възстановяване здравето на ищеца.Мотивите на настоящото въззивно решение не дават представа за критериите, според които съдът е приел,че претендираното частично е било предмет на вече предявен иск за обезщетяване на бъдещи вреди в причинно-следствена връзка с деликта,поради което и уважаването на такъв за обезщетяването им като вече реализирали се вреди се явява неоснователен.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не формулира конкретен въпрос,а най-общо се позовава на неправилно приложение на чл.51 ал.1 ЗЗД,при това не в аспект на първия решаващ извод, посочен по-горе, а визирайки че с неправилна преценка на обхвата на претендираните по гр.д.№ 2261/2006 год.на СГС неимуществени вреди и тези – предмет на настоящото производство,съдът е отказал обезщетяване в съответствие с нормата – „за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането„, което практически не е резултат от неадекватно възприемане на изискваната от разпоредбата причинно-следствена връзка.Следователно, дори мотивировката на неправилното приложение на чл.51 ал.1 ЗЗД е вътрешно противоречива. По същество изложението по чл.280 ал.1 ГПК възпроизвежда доводите за неправилност на въззивното решение,на основанията по чл.281 т.3 ГПК,неприложими в настоящата фаза на производството.Не е обосноваван допълнителен селективен критерий в конкретна хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК, с цитиране на задължителна за въззивния съд или казуална съдебна практика, с която въззивното решение противоречи,или с обосноваване на нуждата от преодоляване на противоречива съдебна практика или непротиворечива такава по приложение на непълна, неясна или противоречива правна норма, каквато чл.51 ал.1 ЗЗД не е, предвид развитие на обществените отношения или изменение на законодателството,с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото.Според задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав има правомощието единствено да уточни и конкретизира правния въпрос,не и сам да го формулира и обоснове,когато не е зададен от касатора, въпреки наличието на обосновани касационни доводи за неправилност на решението.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2364 / 21.12.2013 год. по гр.д.№ 3482 / 2013 год. на САС, ГО , 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :