4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр. София, 02.02. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдия Ел. Чаначева т. д. № 1253/20134г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 617 от 06.01.2014 г. по гр.д. № 1229/2013 г. на Великотърновски окръжен съд.
Ответникът по касация – П. Б. П. е на становище, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С приложеното към жалбата изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК, касаторът е заявил, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК. Посочил е, че ВТОС, се е произнесъл по следните материалноправни въпроси: „1.1. Правно релевантно ли е уведомяването на длъжника по чл. 99 , ал. 3 ЗЗД, извършено от цесионера по силата на упълномощаване…1.2 Необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента за да възникне за цесионера качеството на кредитор 1.3 Поставя ли законът специални изисквания относно формата за уведомяване на цесия …”. Заявил е, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 319/10г. на ВКС, ІVг.о. , което обуславяло наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а също така и по конкретно посочени решения на въззивни съдилища, което обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставените въпроси дори и да бъдат приети за релевантни, въпреки, че са изведени с оглед защитната теза на касатора,обосновават само наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да бъде допуснато касационно обжалване касаторът следва да установи и допълнително основание, по една от предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Страната се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в отклонение на формираната с решение №319/10г.,на ВКС, ІV г.о. задължителна практика. С това решение касационният състав се е произнесъл по въпроса –„Необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД”. По този въпрос именно е формирана и задължителна практика, която обаче е ирелевантна, тъй като в случая съдът не се е произнасял по такъв въпрос / не е разглеждан изобщо иск по чл.135 ЗЗД/ а и такъв въпрос не е бил поставен от касатора като формирано общо основание. Следователно, с така посоченото решение не се обосновава извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предполага противоречие между сочените от страната актове и въззивното решение по поставените въпроси, при фактически идентитет на разгледаните хипотези. В случая, страната не е разграничила конкретното противоречие по определен поставен въпрос, а само е изброила актовете на съдилищата и лаконично е посочила, че тези въпроси били решавани противоречиво. Не се обосновава довод за допускане на касационно обжалване по така поддържаното основание. Решение от 24.10.2013г. по в.д. №807/13г. на Варненски окръжен съд не съдържа противоречие с решаващ извод на въззивния съд по поставените въпроси/ доколкото същите са разрешени с него/, тъй като съставът на окръжният съд е обсъждал действителността на договора за цесия, поради липса на предмет във връзка с установяване на активната материалноправна легитимация на ищеца, какъвто не е разглеждания случай. Принципно изразеното с приложения съдебен акт разбиране, че няма пречка цесионера да уведоми длъжника при определени условия, не формира противоречиво разрешаване на поставените правни въпроси, тъй като не е относимо към решаващите изводи на съда, които единствено обуславят база за сравнение при твърдяно противоречие . Освен това, така изразения накратко общо теоретичен извод от състава на Варненски окръжен съд влиза в противоречие със задължителна за него практика на ВКС-решение №123 по т.д.12/09г. на ВКС, ІІ т.о., С него е мотивиран извода, че правно релевантно за действието на цесията е уведомлението до длъжника, което следва да бъде осъществено от цедента, а не от цесионера. В този смисъл още е и ТР ОСГК на ВС на НРБ №1 /54г., а също така и решение №3 по т.д. 1711/13г. на ВКС, І т.о., решение №78 по т.д. 2352/13г. на ВКС, ІІ т.о,всичките постановени по реда на чл.290 ГПК. Доколкото изводите на въззивния съд изцяло съответстват на така формираната задължителна практика по този въпрос, то не само, че не е налице противоречие обосноваващо установеност на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но и липсва релевантност на цитираната и разглеждана от страната казуална практика, която е без правно значение с оглед наличието на задължителна. Посоченото и приложено решение по т.д. № 2219/13г. на Варненски окръжен съд, също не съдържа мотиви, които да влизат в противоречие с изводите на въззивния съд, доколкото с това решение са разрешени въпросите, които касаторът е поставил. С него във връзка с уведомяването на длъжника за договора за цесия от цедента е приета фактическа недоказаност, че това изявление на първоначалния кредитор е достигнало до знанието на длъжника. Т.е. липсва каквото и да било противоречие, тъй като възивния съд не е разглеждал хипотеза на уведомяване на длъжника за цесията от цедента,а тъкмо обратното, поради което и решението / както и особеното мнение / са ирелевантни. Тук следва да се отбележи, че особеното мнение на член на състава не формира самостоятелно практика на съда и е без правно значение за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Решение № 506/13г. на Великотърновски окръжен съд съдържа възприемане на правните изводи на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, поради което и не е очертана фактическата обстановка по спора и в тази връзка не може да бъде изведен фактически идентитет, с оглед преценка за противоречие по разрешените правни въпроси.Или касаторът не установява наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът е поддържал, че ВТОС се е произнесъл и по следните процесуалноправни въпроси: „2.1 Какви са правомощията на въззивния съд и допустимо ли е същият да се произнася по не въведени във въззивната жалба доводи 2.2. Представлява ли процесуално нарушение липсата на указания в доклада на въззивният съд по чл. 146, ал. 2 ГПК, че представените от страната писмени доказателства са нечетливи ”. Така поставените въпроси също така не обосновават наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос е общ и необвързан с конкретен решаващ извод на съда,поради което и не обосновава предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед определената от т.1 на ТРОСГТК №1809г., дефинитивност на общото основание. Вторият поставен въпрос е релевантен, но по него изобщо не е обосновано допълнително основание, поради което и същият не обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че с представеното изложение касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 617 от 06.01.2014 г. по гр.д. № 1229/2013 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: