4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
С., 01,11,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 544/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №597 от 01.04.2011г. по ч.гр.дело №309/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба –М. „ „Н. Б.” – [населено място], чрез процесуалният си представител – адв. Д. И. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение,представено в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторът е заявил, че поддържа „подадената от адвоката му частна жалба”. Посочил е още, че „ в случая САС нарушавал нормата на чл.281, т.3 ГПК, защото определението му за потвърждаване на делото е в нарушение на точното прилагане на закона /ГПК/”- като „основанието било чл.280, т.3 ГПК”. Посочено е още че „ и в двата случая” съдът неправилно е прекратил производството, без да „се съобрази, че при такива / неуточнено/ дела правен интерес не се изисква”. Направен е извод, че „това било практика на ВКС –обективирана в решение №815/07г. на ВКС, І т.о. и решение №330/10г. на ВКС, ІV г.о.” като съгласно „ тези практики” по иск „ по реда на чл.124,ал.1 ГПК по нов ред или чл.97, ал.1 ГПК /отм./ – правен интерес не се изисква”. Посочено е още, че страната поддържала мотивите на определение № 300/07г. по делото, с което според касатора било посочено че „ в дадения случай правен интерес не се изисква”. Лаконично е твърдяно, че към момента на подаване на исковата молба, бил в редовни наемни правоотношения с ответника и затова бил налице правен интерес от „ воденето на това дело”. Посочено е още, че частната жалба била изготвена от адв. С., за когото е приложено ново пълномощно.В заключение е заявено, че частната жалба била „ допустима, защото съдебното решение на САС е нарушение на чл.281, т.3 от ГПК и е нарушен материалния закон / ЗЗД/” . Страната е „ оспорила съдебното решение и в частта за разноските”. С допълнение към молбата – заявление, Т. Я. е развил своето разбиране по съществото на спора, като е разгледал отношенията си с ответника.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Приложеното служебно решение на ВКС №815/10.01.2007г. на ВКС, ТVт.о. разглежда доводи за релевирани от касаторите оплаквания за недопустимост на решението, поради разглеждане на непредявен иск, поради което и приетото с него няма относимост към разглеждания процесуалноправен спор. Фактически невярно е поддържаното от касатора, че с това решение било прието,че по установителните искове, регламентирани от ГПК – чл.124, ал.1 респ. чл.97, ал.1 ГПК / отм./ не се изисквал правен интерес. Такъв извод не е правен от състава. Нещо повече трайна и безпротиворечива е практиката на ВС, респ. на ВКС, че правния интерес се дефинира като процесуална предпоставка от кръга на абсолютните. Второто цитирано решение е некоректно посочено, тъй като под този номер не е открито такова, а касаторът не е представил копие. Цитираното определение на СГС, чиито мотиви страната споделя, е ирелевантно спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е постановено по спора. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено като текст от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е твърдението, че жалбата била допустима тъй като „ съдебното решение” било постановено в нарушение на чл.281 ГПК, който и като текст е ирелевантен към допускането на касационно обжалване. Разгледаното от страната във връзка със съществото на спора и отношенията, които са го породили, както и фактическия въпрос „ кой наруши сключения договор” и очаквания от касатора отговор на този въпрос, така както подробно са развити в допълнението към изложението, нямат никаква правна относимост към настоящето производство. Тези доводи обосновават единствено, че страната не е предявила иска, който адекватно би защитил твърдяното като накърнено нейно право, с оглед развитите от нея оплаквания, свързани с неизпълнение на договора й сключен с ответника, но и опровергават, поради това, оплакването за неправилност на обжалваното определение.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №597 от 01.04.2011г. по ч.гр.дело №309/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: