7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр. София, 18.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Р. КОВАЧЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4198 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно дружество „А.”“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. С. срещу решение № 1291 от 26.06.2013г. по гр. дело № 3693/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което след частична отмяна на решение от 01.08.2012г. по гр. дело № 3706/2012г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2 състав „Застрахователно акционерно дружество „А.““ АД е осъдено да заплати на С. К. Г. от [населено място] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, заедно със законната лихва, считано от 21.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 661,54 лв. – разноски и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 1 200 лв.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради това, че съдът се е произнесъл извън петитума на иска, както и поради това, че е разгледан недопустим иск поради липса на правен интерес, тъй като по предходно дело при определяне размера на присъденото обезщетение е отчетено, че ищецът е станал инвалид със 100% загубена трудоспособност. Релевира евентуални доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантен материалноправен въпрос за прилагането на чл. 51, ал. 1 ЗЗД: „налице ли е ексцес в здравословното състояние на пострадалия, когато при отчетено при пълното обезщетяване състояние се налагат нови реконструктивни операции, целящи само подобряването на общото състояние на пострадалия“. Касаторът поддържа, че с решението е нарушен принципът за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди, съгласно който при влошаване на здравословното състояние се дължи ново обезщетение само ако влошаването се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Позовава се на противоречие с решение № 196/12.07.2011г. по гр. д. № 1724/2009г. на ВКС, ІV г. о., решение № 43/15.03.2011г. по т. д. № 414/2010г. на ВКС, ІІ т. о. и ППВС № 4 от 30.10.1975г., съгласно което обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с присъденото обезщетение, и когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност.
Ответникът С. К. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част, тъй като формулираният от касатора въпрос не е разглеждан в цитираните от касатора съдебни актове, нито е решаван противоречиво от съдилищата. Въпросът за наличието на подлежащи на обезщетяване нови болки и страдания, които не са били предвидени при предходното дело, е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително с посочените от касатора Постановление и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въз основа на влязлото в сила решение № 1491/07.04.2010г. по гр. д. № 3595/2007г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав, образувано по искова молба от 20.09.2007г., с което ответникът – застраховател е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП на 21.03.2007г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от посочената дата до окончателното й плащане, въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо е установено осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника-застраховател на прекия причинител спрямо увредения ищец, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между застрахователя и прекия причинител; осъществяване на предпоставките по чл. 45 ЗЗД за деликтната отговорност на застрахования деликвент към увредения ищец – С. В. при управление на МПС, по отношение на което е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, е причинила на 21.03.2007г. ПТП, в резултат на което ищецът е претърпял изключително тежки увреждания, а вследствие на тях е получил тежки усложнения, част от които невъзвратими и водещи до пълна социална дезадаптация, невъзможност за самообслужване и самостоятелен живот; неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства от причинените травми и увреждания на здравето; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и виновност на прекия причинител. Решаващият съдебен състав е констатирал, че в решенията по предходното дело е съобразено, че лечението на ищеца продължава и че му предстои операция за възстановяване на дефекта от мозъчното счупване, като при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди са взети предвид наличните усложнения и крайно песимистичната прогноза за благоприятна промяна на здравето на ищеца и е отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в размер 1/6.
След обсъждане на представените писмени доказателства и заключения на съдебномедицинската експертиза, въззивният съд е приел, че при ищеца са били налице редица усложнения от претърпяната черепно-мозъчна травма, въпреки проведеното лечение, физио и рехабилитационни процедури, пострадалият е останал на постелен режим с възможности само да стои седнал, но с чужда помощ – негативни последици, които не се проявяват при всички пострадали с черепно-мозъчна травма. Установено е, че през периода 12.04.2010г. – 22.04.2010г. и 13.04.2011г. – 18.04.2011г. във връзка с получената черепно-мозъчна травма на ищеца са проведени три поредни реконструктивни операции, извършени поради образувалите се следствие на тежката черепно-мозъчна травма деформитети на лявата гривнена става и стъпалата на долните крайници с цел премахване на деформитетите и изправянето на ищеца с възможност да се придвижва самостоятелно с помощни средства, във връзка с които ищецът е търпял допълнителни болки и страдания в следоперативния и възстановителен период – след всяка една от трите операции ищецът е търпял болки и страдания в продължение на 30 дни, след което те са намалили интензивността си и са се проявявали при продължителна умора и промяна на времето, като ищецът е бил принуден да ползва обезболяващи. Съдебният състав е възприел заключението на вещото лице, че тези операции не са факултативни, т. е. естествено продължение на лечението, а „задължителни”, за да се подобри здравния статус на лицето и се извършват само при пострадали, при които има изкривявания на ходилата, за да се реконструират те от положение „шпиц” в положение 90 градуса и на тях да може да се стъпва.
Въззивният съд е направил категоричен извод, че в случая се касае до влошаване на здравословното състояние, което не е било предвидено и съобразено от съда при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца по чл. 226, ал. 1 КЗ, и което съобразно установеното от фактическа страна се намира в причинна връзка с първоначалното увреждане. За да стигне до извода, че е налице ексцес или ново състояние, което се отклонява от предвиденото и съобразеното от съда при определяне на първоначалното обезщетение, решаващият съдебен състав е анализирал съдебното производство с предмет спорното право на ищеца по чл. 226, ал. 1 КЗ за обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди при ПТП на 21.03.2007г., и е констатирал, че по него са отчетени настъпилите усложнения на получената от ищеца черепно-мозъчна травма, в това число квадрепаретичния синдром – дясностранна хемипареза или пареза на крайници, но при присъждане на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди съдът не е предвидил, че негативните последици от травмата, усложнения на състоянието ще наложат задължително извършване на реконструктивни операции на крайниците на ищеца с цел изправянето му. Изложени са аргументи, че се касае до съществено утежняване на негативните последици от травмата на ищеца, свързани с деформиране на крайниците му, налагащо провеждане на реконструктивни оперативни интервенции, източник на нови болки и страдания, които не са били предмет на обезщетяване и не са били отчетени по гр. дело № 3595/2007г. на СГС.
При определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпилия ексцес, свързан с проведените на ищеца реконструктивни операции в периода 12.04.2010г. – 18.04.2011г., въззивният съд е съобразил характера и интензитета на търпените от влошаването на здравословното състояние на ищеца болки и страдания, периода, за който са търпени, възрастта на ищеца, роден през 1983г. и социално-икономическите условия в страната при настъпване на ексцеса. При отчитане на определеното съпричиняване от пострадалия от 1/6 на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД определеният размер на обезщетението 24 000 лв. е намален с 1/6, поради което на ищеца е присъдена сумата 20 000 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът относно допустимостта/недопустимостта на въззивното решение не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, съгласно която едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Посочените хипотези не са налице, тъй като първоинстанционният и въззивният съд са разгледали предявения иск в рамките на заявения петитум съобразно направеното увеличение на размера на иска на основание чл. 214 ГПК. Предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение е за неимуществени вреди в резултат на ексцес, усложнение в резултат на травмите, във връзка с което са направени три реконструктивни операции, които не са отчетени по гр. дело № 3595/2007г. на СГС, настоящият иск е допустим.
Предвид правомощията на касационната инстанция да уточни посочения от касатора правен въпрос, настоящият съдебен състав счита, че релевантният въпрос е материалноправен и може да бъде конкретизиран по следния начин: Налице ли е ексцес в здравословното състояние на пострадалия, когато при присъдено обезщетение за неимуществени вреди се налагат нови реконструктивни операции, целящи подобряване на състоянието на пострадалия, и подлежат ли на обезщетяване последващите неимуществени вреди от деликта, претърпени в резултат на новите реконструктивни операции, които не са били предмет на предходното обезщетяване.
По отношение на релевантния за спора материалноправен въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като постоянната практика на ВКС не е нарушена. В решение № 161/17.01.2013г. по т. д. № 1040/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е изразено разбирането, че обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, не е в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД въвежда принципа на пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди /имуществени и неимуществени/, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Последващите неимуществени вреди от деликта, претърпени в резултат на етап от лечението /например нови реконструктивни операции с цел подобряване на състоянието на пострадалия/ подлежат на последващо обезщетяване, ако настъпването им не е било взето предвид в предходното производство и не е формирало размера на присъденото обезщетение. Настоящият съдебен състав възприема и изцяло споделя формираната с посоченото решение на ВКС, ТК, І т. о. съдебна практика и даденото тълкуване на относимата материалноправна норма. Релевантният материалноправен въпрос е решен в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доводът на касатора за противоречие с решение № 196/12.07.2011г. по гр. д. № 1724/2009г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 43/15.03.2011г. по т. д. № 414/2010г. на ВКС, ІІ т. о. е неоснователен. С първото решение съдебният състав на ВКС е приел, че „при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което /ново състояние/ се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените.”. Във второто решение е изразено разбирането относно възникване на право на обезщетение за вреди от ексцес като обусловено от последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания. В настоящия случай въззивният съд е приел, че се касае до влошаване на здравословното състояние, ново състояние, което се отклонява от предвиденото и не е било съобразено от съда при присъждане на предходното обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ, и което се намира в причинна връзка с първоначалното увреждане.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 2 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1291 от 26.06.2013г. по гр. дело № 3693/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.““ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. К. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.