ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 571
С., 04,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:EЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 516/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.З ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]-гр. С. против определение от 25.11.2011 г. по ч.гр.дело №15878/2011 г. на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.З ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е заявил, че счита обжалваното определение за неправилно. Посочил е като „съществен процесуалноправен въпрос”-„ постановяването на определение без да бъдат обсъдени всички представени и събрани по делото доказателства”. Развил е разбирането си в тази насока за нарушаване правилата на чл.235 и чл.12 ГПК, след което е сочил още оплаквания за неправилност на определенията на първостепенния и въззивния съд, квалифицирани и от него по този начин. Възпроизведен е текста на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и е посочено, че страната счита за налични всички основания визирани в текста.С допълнителна молба касаторът е поддържал неоснователност на отказа за допускане на касационно обжалване/ въпреки че такъв не е постановяван/. Развито е общо разбирането му за установяване на фактите от значение на делото. Направено е още веднъж оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и на процедирането на първостепенния съд. Приложени са – както страната ги е описала – „ съдебни актове, призовки, протокол и пълномощно”.
С оглед така представеното изложение, касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Той не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Освен, че не е формулирал правен въпрос, липсват и наведени доводи, въпреки проведеното производство по отстраняване нередовността на подадената частна касационна жалба и дадените многократно възможности и по отношение на изчерпателно изброените основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.Не е довод за наличие на предпоставките по посочената норма, лаконично развитото разбиране за неправилност на изводите на съда, тъй като то по своята същност съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт, свързано е с поддържаното от страната становище по спора, а не с правните изводи на въззивния съд и е относимо към разглеждането на жалбата по същество, но не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Доколкото страната не е сочила противоречие при разрешаването на конкретен правен въпрос с приложените решения / призовките и протокола нямат относимост към лимитивно очертаните основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като не съставляват съдебна практика/, а същите третират различна фактическа обстановка, то и те самостоятелно не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед това, за да е налице обсъжданото основание не е достатъчно страната да заяви, че счита че произнасянето на ВКС би спомогнало за уеднаквяване на съдебната практика.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 25.11.2011 г. по ч.гр.дело №15878/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: