2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
София, 01,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:EЛЕОНОРАЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 54/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.З ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]-гр. София против определение № 1785 от 02.11.2010 г. по ч.гр.дело №1234/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.З ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е поискал да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като „в настоящия казус приложение намира ТРОСГК №1/09г.“, кратка част, от коeто е интерпретирал Посочил е лаконично, че в „ атакуваното решение е налице процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото“, но такъв не е формулиран. Освен това страната е заявила и това че „ не следва да се приема мнението на решаващия състав, че нов устав не е обстоятелство, което не е в кръга на посочените в чл.29 ЗТР“. Също така лаконично е изложено разбирането за разпоредбата на чл.231, ал.3 ТЗ. Други доводи не са развити. Приложени са две решения на ВКС и едно на САС, за което има данни, че не е влязло в сила.
С оглед така представеното изложение, касаторът не обосновава валиден довод за приложно поле на касационно обжалване. Макар и интерпретирал накратко своят прочит на част от ТРОСГТК на ВКС на РБ №1 /09г. той не е съобразил разрешенията дадени с него, тъй като не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези на текста. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Освен, че не е формулирал такъв въпрос, липсват и наведени доводи, въпреки проведеното производство по отстраняване нередовността на подадената частна касационна жалба, и по отношение на изчерпателно изброените основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.Не е довод за наличие на предпоставките по посочената норма, лаконично развитото разбиране за неправилност на изводите на съда, тъй като то по своята същност съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт, свързано е с поддържаното от страната становище по спора, а не с правните изводи на въззивния съд и е относимо към разглеждането на жалбата по същество, но не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Доколкото страната не е сочила противоречие при разрешаването на конкретен правен въпрос с приложените решения на ВКС/ за решението на САС няма данни да е влязло в сила и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 ГПК/, а същите третират различна фактическа обстановка, то и те самостоятелно не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1785 от 02.11.2010 г. по ч.гр.дело №1234/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: