4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
С., 29,09,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:Е. Ч.
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ел. Ч. т.дело № 424/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. агенция по приходите – [населено място] срещу решение № 248 от 09.12.2010г. по т. д.127/10г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №145 от 03.06.2010г. по т.д.573/2009г. на Ловешки окръжен съд, в обжалваната му част, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма] – [населено място].
Ответникът по жалбата – [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. По основанията по чл.280, ал.1 ГПК не е заявено становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, страната- касатор, след като е заявила, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК е поддържала, че въззивния съд се е произнесъл по въпрос/ непосочен/, решаван противоречиво от съдилищата. Развито е разбирането на касатора относно приложението на чл.608, ал.2 ТЗ. Направен е извод, че съдът следвало да изследва цялата фактическа обстановка и определи възможно най – ранната начална дата на неплатежоспособността, съобразявайки я с коефициентите на ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, рентабилност и др. Посочено е, че относно момента на настъпване на неплатежоспособността била налице и противоречива съдебна практика, като са разгледани решение на ВКС № 481/03г., в чиято мотивна част, според касатора било отбелязано, че изследването на показателите за ликвидност било от съществено значение за определяне икономическото състояние на дружеството и е направен извод, че коефициента за бърза ликвидност следвало да бъде обсъден и решение по т.д. №549/08г. на ВКС, І т.о.,в което коефициента на ликвидност бил определен „ под единица” и според страната означавал, че длъжника не е в състояние да поеме текущите си задължения.Направено е и кратко оплакване за това, че съдът при определяне началната дата на неплатежоспособността не отчел факта, че непогасяването на публични задължения в посочения период също свидетелствал за траен характер на затрудненията на длъжника. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3ГПК, тъй като не е формулирал въпрос- материалноправен, респ. процесуалноправен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде изведен от решаващите изводи на въззивния съд и да обуславя постановения от него резултат.Този въпрос е необходим елемент от фактическия състав на допускане до касационно обжалване на акта на въззивния съд и се определя като общо основание, като липсата му е достатъчно основание да не бъде допуснато до касационно обжалване решението – арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г.
Страната общо е посочила, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но спрямо това основание нито е развила доводи, нито е сочила задължителна практика, с която конкретен въпрос е бил разрешен в противоречие с приетото по него от въззивния съд. Не е обосновала и основателен довод по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед не само цитирането на текста, но и фактическите твърдения, че била налице противоречива съдебна практика. Разгледаните решения на ВКС, третират различна фактическа обстановка и не съдържат противоречие по определен правен въпрос, какъвто страната не е формулирала. Както и касаторът е отбелязал и двете третират едни и същи показатели, свързани с неплатежоспособността на длъжника /и в този смисъл дори се опровергава твърдението за наличие на противоречие/, а като отнесени към различни факти, с оглед цялостното доказване по спора те определят и различни правни изводи относно основателността на иска.Страната смесва различни правни категории – състоянието на неплатежоспособност с определяне на неговата начална дата. Състоянието на неплатежоспособност е динамична величина, поради което обективните критерии за неговото наличие само индицират началото му. Поради тази динамика, неговата начална дата следва да се определи по изрично регламентирани от закона факти довели до неплатежоспособност. Или неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на сукцесивно осъществени факти, поради което и не подлежи на непосредствено доказване, както неправилно счита касатора, с оглед третирането на тези факти без да постави въпрос, който да ги обединява като правен извод. Следователно, не е налице поддържаното противоречие и с мотивите на обжалваното решение / ирелевантно към основанието по чл.288, ал.1, т.2 ГПК, без да е поставен правен въпрос/, тъй като въззивният съд е разгледал подробно заключението на вещото лице и в тази връзка и коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, като е отчетена датата на последното плащане и то към кредитора с публичноправно вземане. Следователно, съдът не се е отклонил от посоченото като практика разбиране, относно това кои показатели следва да вземе предвид при определяне на неплатежоспособността на длъжника, респективно нейната начална дата, ако това е считал, че е налице касатора с развитите в тази насока доводи.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на текста на нормата, нито развитото разбиране по предмета на спор, Не се обосновава и довод за наличие на противоречива практика не само с оглед вече изложеното, но и поради обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата правят различни правни изводи, още повече, че и според касатора те извеждат тези изводи, с оглед обективни критерии, чието правилно приложение, обаче е въпрос неотносим към производството по чл.288 ГПК. Кратките доводите на касатора, свързани с оплаквания за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК и поради това не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Разбиранията на страната по приложимостта на обсъжданите правни категории не са обвързани с нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а сами по себе си съставляват доводи за неправилност на съдебния акт, т.е. относими са към чл.281 ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 248 от 09.12.2010г. по т. д.127/10г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №145 от 03.06.2010г. по т.д.573/2009г. на Ловешки окръжен съд, в обжалваната му част, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма] – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: