О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 21,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т.дело №330/2010 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на С. Ц. Ц. от гр. М. против определение № 86 от 18.01.2010 год. по гр.д. №1524/2009 год. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на Ц. по реда на чл. 248 ГПК, непрецизно квалифицирано от състава на САС по чл.192, ал.2 ГПК / отм./, с оглед приложимия процесуален ред спрямо искови молби постъпили след 01.03.2008г./.
Частната касационната жалба, независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за частично неоснователна молбата, с която е искано изменение на постановеното от него въззивно решение, в частта му за разноските, като е отказал присъждането им досежно сумите, за които не е удостоверено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл.80 ГПК императивно изисква, страната която е поискала присъждане на разноски да представи на съда списък на разноските най- късно до приключване последното заседание по делото в съответната инстанция, в противен случай тя няма право да обжалва решението, в частта му за разноските. В разглеждания случай страната – настоящ жалбоподател не е представила такъв списък, съобразно изискването на нормата, пред въззивния съд. Представеният списък пред първостепенния съд е ирелевантен поради това, че след като с въззивната жалба, въззивникът е искал изрично присъждане на разноски, то е следвало да изпълни изискванията заложени в чл.80 ГПК, с оглед възможността да атакува решението, в частта му за разноските. Произнасянето на въззивния съд по чл.248 ГПК с нарочно определение, чиято обжалваемост е предвидена в ал.3 на текста, не установява колизия с разпоредбата на чл.80 ГПК. Този извод произтича от различните предпоставки, съобразно които се извършва преценката за допустимост на инстанционния контрол, като разпоредбата на чл.80 ГПК се явява специална спрямо общата норма на чл.248, ал.3 ГПК. От изложеното следва, че след като страната – жалбоподател е представила списък на разноските с молбата по чл.248 ГПК т.е. след постановяване на въззивното решение, съобразно чл.80 ГПК тя не може да обжалва решението, в това число и изменението му по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. Ц. Ц. от гр. М. против определение № 86 от 18.01.2010 год. по гр.д. №1524/2009 год. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на Ц. по реда на чл. 248 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в седмичен срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: