4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 23,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 643/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №54 от 17.03.2011г. по т.д.639/10г. на Варненски апелативен съд .
Ответникът по касация – Б. [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. По предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК не е заявено становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е проследил накратко развитието на правния спор, като е застъпено разбиране, за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. Така, чрез посочване общо на това, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила е направен извод и за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.Поставени са въпросите – „Може ли въззивния съд да допълва доклад на първоинстанционния съд, досежно разпределение на доказателствената тежест, следва ли допълвайки доклада … въззивния съд да извърши това за всички страни в производството””. Касаторът е заявил, че счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК.Заявено е още, че материалноправния въпрос „относно своевременното уведомяване за скрити недостатъци на изпълнителя” също бил решаван противоречиво от съдилищата. Страната е развила своето разбиране по поставените „ процесуални въпроси” като в заключение лаконично е заявила, че счита, че касационния съд не се е произнасял по въпроса „ може ли и в какви случаи и граници, възивния съд да допълва доклада по делото на първоинстанционния съд”. Изложен е общ довод за това, че произнасянето на ВКС имало значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Други доводи няма развити, а в приложенията са изброени и съответно приложени съдебни актове.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед определената дефинитивност на общото основание, поставените процесуални въпроси нямат такава характеристика, тъй като те са хипотетични и фактически без да бъде обосновано конкретно какво е значението на разрешаването им за постановения правен резултат. Поддържаното от страната, че оплакването й е свързано с допуснато процесуално нарушение няма относимост към основанията по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато решението до касационно обжалване. Няма такава характеристика и заявения като материалноправен въпрос- формулиран от страната като – „ своевременното уведомяване за скрити недостатъци”, тъй като е фактически, а не правен.
За да е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК / както е поддържала страната/, следва да бъде посочено/ респ. приложено/ друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставения правен въпрос да е разрешен по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове.С оглед установената задължителна практика- т.3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК приложените определения по чл.288 ГПК. Страната е изброила и приложила съдебни актове на ВКС, някои, от които като обективиращи задължителна практика имат отношение към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но само като съдебни актове, включени в обхвата на нормата, тъй като те, както и другите решения, обективиращи казуална практика третират различна фактическа обстановка, при различно доказване на установените по спора факти и поради това са ирелевантни спрямо основанието за допускане на касационно обжалване. Освен това и касаторът не е обосновал правна връзка между сочените решения и обжалваното, а само общо е посочил, че ги прилага, без да постави релевантен правен въпрос, за който именно да твърди, че е разрешен противоречиво. Развитото разбиране на страната по поставените въпроси е неотносимо към доводите по чл.280 ГПК, тъй като не съставлява условие за наличието на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно определената от т. 4 на ТРОСГТК №1/09г. дефинитивност изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед това касаторът не е развил каквито и да било доводи относими към основанието, тъй като такъв довод не е заявеното, че по поставения хипотетичен въпрос ВКС не се е произнасял, нито възпроизвеждане текста на основанието, нито поставянето на хипотетични въпроси, в контекста на становището на страната и оплакванията й за неправилност на акта на въззивния съд / които нямат относимост и към чл.280, ал.1 ГПК/.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №54 от 17.03.2011г. по т.д.639/10г. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: