3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 21,05,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 256/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1, т.2 ГПК вр.чл.407, ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу разпореждане от 03.10.2011 г. по гр.д. № 867/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК- неоснователно е възражението на ответника, че този срок не е спазен, тъй като, както и сам е отбелязал в отговора си, частната жалба е могла да бъде подадена валидно до 07.11.2011г. и точно това е поставената върху нея дата под входящия номер на администриращия съд. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С разпореждането, предмет на обжалване, съдия при Софийски апелативен съд е допуснал издаване на изпълнителен лист, по молбата на адв. Д. Г., като процесуален представител на [фирма]- [населено място], съобразно поисканото от нея по отношение на сумите присъдени от първостепенния съд, чието решение е било потвърдено с решение №1012/15.06.2011г. по гр.д. 867/08г. на Софийски апелативен съд.
С решение № 80 по гр.д. № 1316/2009 г., на Софийски градски съд е осъден „О. Г.””О. – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 25000евро- като част от дължим аванс, остойностяващ извършени СМР и сумата 25000евро- като част от дължима неустойка за забавено плащане. С решение №1012/15.06.2011г. по гр.д. 867/08г. на Софийски апелативен съд е потвърдил решението на СГС .При тези фактически данни, правилно, въззивният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист по отношение уважените осъдителни искове в полза на ищеца в производството, който е и страна по постановените съдебни актове. Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.1 ГПК подадената касационна жалба срещу осъдителни решения не спира изпълнението им. Следователно, в случая, законосъобразно е бил издаден титул за изпълнение.
Правно необосновано, жалбоподателят счита, че носителят на материалното право на вземане спрямо него – цесионер по договора с ищеца, следва да поиска снабдяване с изпълнителен лист, като това право, според страната, е отречено на цедента – ищец в производството. Когато транслацията на спорното право е осъществена по време на висящия процес, чийто предмет е то, ищецът, който го е прехвърлил не загубва качеството си на главна страна в процеса, но тъй като той вече не е носител на претендираното материално право и не е страна по материалното правоотношение, неговото процесуално качество не произтича от материалноправна обусловеност, а от изрично призната от процесуалния закон възможност да продължи процеса като защитава едно чуждо за него право – арг. чл.226, ал.1 ГПК. От тук се извежда и неговата функция на процесуален субституент, който изключва паралелното участие на приобретателя като главна страна / чл.226, ал.2 ГПК/. Или същият не само може, но и трябва да осъществи всички процесуални действия във висящия исков процес, в това число да се снабди и с изпълнителен лист за вземането, с оглед осъществяване на ефекта на решението, защото ако ирелевантно за процесуалното правоотношение е осъщественото прехвърляне на спорното право, то не е такова по отношение на материалното правоотношение, което го обуславя. Решението, съобразно чл.226, ал.2 ГПК, разпростира своята сила – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие- и спрямо приобретателя, като на този факт се основавана правото на прехвърлителя да води делото относно прехвърленото право с правен ефект за приобретателя му. Налага се извод, че не е налице пречка титула за изпълнение да бъде издаден в полза на този ищец. В изпълнителния процес и с оглед чл.429 ГПК ще се реализират правата на цесионера. След като цесията е била надлежно съобщена на длъжника, именно той ще заяви, че погасява задължението спрямо новия кредитор пред съдебния изпълнител, като това процесуално действие прави валидно и осъщественото чрез принудителното изпълнение плащане. Всъщност, така се е развило и изпълнителното производство, с оглед представената молба на цесионера и конституирането му като кредитор по вземането от съдебния изпълнител / вж. молба от 27.10.2011г. по изп. д. № 7075/11г. на ЧСИ М. Б. /.
С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.10.2011 г. по гр.д. № 867/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е допуснато издаване на изпълнителен лист по решение №1012 от 15.06.2011г. по т.д. №867/11г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: