4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
С., 23,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 973/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение от №98 от 29.04.2011г. по гр.д.163/11г. на Хасковски окръжен съд. Касаторът е подал и частна жалба против определение от 24.08.2011г., постановено по същото дело по реда на чл.248 ГПК .
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на ХОС, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са и съображения, че подадената касационна жалба е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е е посочил, че счита за налични основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочил е още, че в касационната жалба бил развил оплакване/ част от аргументите, на което е изложил/ за това, че съдът неправилно не уважил възражение за непроведена процедура по чл.131, ал.1 ГПК, което довело до невъзможност ответника да се защити в процеса. След развиване на тези оплаквания е поставен въпроса- „ Следва ли съда, който образува изпратено по подсъдност дело отново да развие процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК… алтернативно следва да довърши тази процедура като изрично уведоми ответника за остатъка от едномесечния срок…”. Страната отново се е позовала на доводите й в касационната жалба, свързани с оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради това, че съда не уважил повторно направеното от нея „възражение за неподсъдност”. В тази връзка е поставен въпроса- „Следва ли съдът да отложи първото по делото заседание , в което ответника не се е явил, за да го уведоми че не е било уважено възражението му за неподсъдност на делото, като му даде възможност да встъпи в процеса с оглед възможностите за защита, регламентирани в чл.146, ал.3 и чл.147 от ГПК”. Касаторът е поддържал, че в касационната жалба било посочено, че въззивния съд не обсъдил оплакването изложено във въззивната жалба, че стоката не била получена от ответника, а от лицето Д. Г., като това възражение не било от категорията на тези визирани в чл.133 ГПК. В този смисъл било решение на ПАС. Поставен е въпросът -” Възражението на купувача, че не е получил стоката, предмет покупко-продажбата, тъй като лицето, получило стоката, не е било надлежно упълномощено да я получава… преклудира ли се , ако не е направено в срока по чл.131, ал.1 ГПК”. Във връзка с изложеното в касационната жалба оплакване, че съдът не бил допуснал експертиза е формулиран въпроса – „ Допуснатите от районния съд нарушения, подробно формулирани в касационната жалба … обосновават ли основателност на доказателствените искания в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК…” По отношение на поставените въпроси страната е сочила, че според нея било налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като материалноправен въпрос е посочено – „ Представляват ли проформа фактурите годно доказателство за сключване на търговски сделки – продажби между страните … при липса на издадени данъчни фактури..”. Твърдяно е, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с определение № 16/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение на Върховния административен съд.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Съобразно разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГК на ВКС на РБ № 1/2009 г. касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е такъв от значение за изхода на конкретното дело и е свързан пряко с решаващите мотиви на съда. Следователно, с оглед така приетата със задължителна практика, дефинитивност на общото основание, дори и да се приеме, че поставените въпроси са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки че са хипотетични и необвързани от мотивите на обжалвания съдебен акт, обосновани с оплакванията на страната за неправилност на решението, в контекста на нейното становище по основателността на иска при изричен бланкет към оплакванията изложени в касационната жалба, то страната не обосновава наличие на приложно поле на касационно обжалване по следните съображения:
Касаторът, въпреки че е посочил текста, не е развил каквито и било доводи, нито е приложил относими актове към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е обоснован довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото страната го е поддържала само по отношение на поставения материалноправен въпрос и общо е подкрепила доводите си с акт на ПАС по последния формулиран процесуален въпрос. За да е налице това основание то следва да бъде обосновано противоречивото разрешаване на поставения правен въпрос при сравняване на съдебни актове, които обективират съдебна практика, съобразно разрешенията дадени в т.2 и 3 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/09г. Посочените и приложени актове не обективират такава практика – по отношение решението на САС не са налице данни да е влязло в сила / касаторът не е сочил никакви доказателства в тази насока/ а определенията по чл.288 ГПК не обективират съдебна практика, такава не обективират и решенията по административни спорове. Доколкото е сочено определение на ВКС, по чл.274, ал.3 ГПК, то също е ирелевантно тъй като третира въпроса за определяне на държавна такса в производството по чл.417 ГПК, както и предпоставките по чл.418ГПК т.е. в заповедно, а не в исково производство, поради което и не може да обоснове валиден довод за противоречие при разрешаване на правен въпрос по конкретния спор. Следователно, страната не обосновава и наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.Такъв довод не е поставянето на въпроси, нито развитите оплаквания на страната в контекста на защитната й теза. Общият довод за липсата на практика, както се извежда и от определението на основанието не предполага директната му приложимост, без страната да е развила своите доводи във връзка с непълнотата или неяснотата на посочените от нея норми, което да обуславя нужда от тълкуването им, нито е взета предвид задължителната практика, която е налице както по приложението на чл.131 ГПК, така и по приложението на чл.266 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 1920лв.
По частната жалба на [фирма]- [населено място] :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]- [населено място] против определение от 24.08.2011г. по гр.д. 163/11г. на ХОС. С това определение, постановено в производство по чл.248 ГПК,въззивният съд е присъдил разноски за въззивното производство.За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че с оглед изхода на спора и установеността на направените от въззиваемия разноски, същите са дължими на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е правилно. Доколкото частния жалбоподател е подал жалбата си, както самият той е посочил, единствено във връзка с подадената касационна жалба и не поддържа доводи за неправилност на самото определение, то същото следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №98 от29.04.2011г. по гр.д.163/11г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените в касационното производство разноски в размер на 1920лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.08.2011г. по гр.д. 163/11г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: