3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
С., 02,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 559/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Л. М. със съгласието на своята майка -П. Г. Д. от[населено място] срещу решение № ІV – 134 от 05.01.2010г. по гр.д.754/08г. на Б. окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] –[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изложени са и доводи за законосъобразност на изводите на съда.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Обосновал е наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с противоречие при разрешаването на „съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос“ / непосочен/ в противоречие с практиката на ВКС и ВАС. С оглед това е направен извод, че разглежданата хипотеза е налице, тъй като въззивното решение противоречало на две конкретно посочени решения на Върховния административен съд. Страната е развила своето разбиране за предпоставките на чл.280, ал.1, т.З ГПК, както и становището си по съществото на спора, като е твърдяла, че ответника не бил „процесуално правоспособен и дееспособен по иска” и в тази връзка е направен довод за недопустимост на съдебния акт, обоснована с това, че „при липса на абсолютните процесуални предпоставки – процесуална правоспособност от страна на ищеца и ответника”, съдът не следвало да разглежда делото, а да прекрати производството. Други доводи не са развити.
Не се установява наличие на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Касаторът не е формулирал релевантните материалноправни респ. процесуалноправни въпроси, които счита, че са разрешени в сочените от него хипотези на т.1, 2 и 3 на чл.280 ГПК. Такива, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не са доводите, отразяващи твърденията му по спора, нито разбирането му за правната дефинитивност на производството по чл.288 ГПК във връзка с предпоставките по чл.280 ГПК. Още повече, че тези текстове са разяснени с ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/09г., което съставлява задължителна практика. Извън това страната, въпреки, че е изложила какви според нея са изискванията за допускане до касационно обжалване на решението, не ги е изпълнила – не е формулирала правен въпрос, който съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като липсата му самостоятелно обуславя и липса на предпоставки по цитираната норма. По чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не са развити каквито и да било доводи, относими към установяване на предпоставките им. В тази връзка не съставляват практика по смисъла на разглежданите хипотези, решенията постановени по административни спорове – изрично изброени актовете, обективиращи релевантната практика в т.2 и 3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. Следователно, цитираните решения на ВАС са без правно значение за допускане до касационно обжалване на акта на въззивния съд. Възпроизвеждането на текста на чл.280, ал.1, т.З ГПК също не обосновава довод за наличие предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.З ГПК, предполага обосноваване, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е собственото й разбиране относно предпоставките на нормата, нито общите оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, нито лаконичното й твърдение, че спорът бил от значение за развитие на правото и следвало да се разреши от „ касационния съдийски състав” чрез тълкуване, с „ което се преодолявала непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон”, а не е посочен нито закона, нито нормата,които следва да бъдат тълкувани, а още по- малко е обоснована с правни доводи такава необходимост.
Касаторьт е поддържал лаконично довод за недопустимост на съдебния акт, като е твърдял, че страните по спора са били неправосубектни. Този довод също не обуславя основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с него не се обосновава правно недопустимост на решението, не само поради това, че е установена правосубектността на ищеца – търговско акционерно дружество, а също така и на ответника – участвал в производството чрез своята майка и законна представителка, а с навършване на непълнолетие с нейно съгласие, но и поради това, че е направен от страна на касатора при смесване на различни по своята характеристика правни понятия – в случая съобразно изложеното и в касационната жалба, същият няма предвид правосубектностността на страните, която обуславя процесуалната им възможност да бъдат страна по делото и липсата, на която води до недопустимост на съдебния акт, а това/ макар и изложено правно непрецизно/, че ответника не е страна по материалното правоотношение, което, обаче е във връзка с основателността на иска,а не с неговата допустимост и така изложено може да се квалифицира като оплакване за неправилност на изводите на съда,поради което е неотносимо към производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV – 134 от 05.01.2010г. по гр.д.754/08г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: