4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 21.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 791/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Г. К. от [населено място] срещу решение №138 от 19.03.2011г. по гр.д.1133/10г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответниците по касация –И. Я. Б. и [фирма] – [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.2 и 3 ГПК, а по същество и касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване / представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК/, касаторът е заявил, че спора бил решен в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата, като са изброени и приложени решения на СГС, САС и ВтАС, за които няма данни да са влезли в сила. Възпроизведен е и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като лаконично е отбелязано, че за развитие на правото имало значение тълкуването на „основен институт в правото като правната защита на деликта …. „ Важно било „ самото понятие за авторското право не като обобщен обект, а като обект с конкретни реквизити”. Поставен в заключение е и въпроса, определен от страната като „ съществен” – „ може ли графично оформление на вестник да има един автор или задължително стана дума за колективно право…” Касаторът, извън срока по чл. 283 ГПК е подал допълнително изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, в което фактически необосновано е поддържал, че го подава в резултат на определение, с което съдът е оставил производството без движение, въпреки че констатираната от съда нередовност,обусловила дадените указания, се е състояла в това, че представеното и обсъдено по-горе изложение не е било приподписано от адвокат. С тази допълнителна молба, страната е възпроизвела текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.Изложила е накратко разбирането си за „ правната същност и защита на авторското право и законовата презумпция като правен термин” в контекста на оплаквания за неправилност на съдебния акт.Поставила е въпросите – „ Допустимо ли е със свидетелски показания да се оборва законова презумпция за авторство… подлежи ли на правна защита деликта на авторското право…”Лаконично е изложено становището на касатора във връзка с оплаквания за неправилност на съдебния акт и е заявено, че примерно посочва решения на ВКС, които прилага.Разгледано е подробно е разбирането за допуснати от съда процесуални нарушения, определено от страната като „ процесуално поведение на апелативния съд” , като са направени оплаквания в тази връзка, свързани с неправилното, според касатора интерпретиране на свидетелските показания. В заключение е посочено, че ВКС възприел „ като постоянна практика”, това че повдигнатите в касационната жалба въпроси, свързани с неправилното разпределение на доказателствената тежест, неправилната преценка на свидетелските показания и т.н. били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Дори и да се разгледа допълнителното изложение, въпреки че не е валидно процесуално въведено, поради депозирането му извън срока за обжалване, с оглед определената дефинитивност на общото основание, поставените въпроси нямат такава характеристика, тъй като те са хипотетични и фактически, свързани изцяло с оплакването на страната за неправилно възприемане на фактическата обстановка от съда, така и определени и разгледани от нея, без да бъде обоснована конкретната им връзка с мотивите на съда, обусловили изхода на спора, а някои от тях намират своят директен отговор в правната уредба на ЗАПСП/ като напр. „ как следва да се тълкува деликт, кражба на авторското право и обект на авторското право” или „може ли графичното оформление на вестник да има един автор..” и т.н.. /
За да е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК / както е поддържала страната/, следва да бъде посочено/ респ. приложено/ друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставения правен въпрос да е разрешен по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове.С оглед установената задължителна практика- т.3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК приложените решения на съдилищата, за които страната не установила, че са влезли в сила, а това са всички изброени решения с валидно приложеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. С допълнителното изложение, дори и разгледано, въпреки подаването му извън срока , страната е изброила „ примерно” и приложила съдебни актове на ВКС, като определението по чл.288 ГПК не съставлява практика. По отношение на решенията на ВКС/ приложени с допълнителното изложение/, съдържащи казуална практика, макар и да имат отношение към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, то се изчерпва само с това, че са съдебни актове, включени в обхвата на нормата, тъй като те, третират различна фактическа обстановка, при различно доказване на установените по спора факти и поради това са ирелевантни спрямо основанието за допускане на касационно обжалване. Освен това и касаторът не е обосновал правна връзка между сочените решения и обжалваното, а само общо е посочил, че ги изброява примерно във връзка с оплакването че съдът не направил „ правилна преценка на писмените доказателства”…- довод неотносим към производството по чл.288 ГПК въобще. Липсват каквито и да било доводи за наличие на конкретен правен въпрос, който именно да е разрешен, според него противоречиво, липсва и конкретно сравнение на атакувания акт и изброените решения. Развитото разбиране на страната по поставените въпроси е неотносимо към доводите по чл.280 ГПК, тъй като не съставлява условие за наличието на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно определената от т. 4 на ТРОСГТК №1/09г. дефинитивност изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед това касаторът не е развил каквито и да било доводи относими към основанието, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на нормата, нито общото твърдение, че ВКС считал въпросите свързани с неправилното процедиране на съда с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на дружеството – ответник по касация, следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв., тъй като само те са установени.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №138 от 19.03.2011г. по гр.д.1133/10г. на Пловдивски апелативен съд .
ОСЪЖДА К. Г. К. от [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: