2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 23.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 126/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на З. „Н. земя” –[населено място] срещу определение № 2143 от 14.12.2010г. по ч. гр.д. 1751/10г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след обезсилване на определение №6630 от 01.09.2010г. по ч. гр.д. 592/09г. на А. районен съд, по същество е оставено без разглеждане искането на З. „ Н. земя –[населено място] по чл.420, ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С атакуваното определение, в обжалваната му част, въззивният съд е извършил преценка с оглед данните по делото, че молбата по чл.420, ал.1 вр. ал.2 ГПК е подадена извън срока по чл.420, ал.2 ГПК, поради това, че поканата за доброволно изпълнение е връчена валидно на жалбоподателя на 18.06.2010г., а искането за спиране на изпълнението е заявено на 01.09.2010г. В тази част, решаващият състав е отчел недопустимо произнасяне на първостепенния съд, обосновало и обжалвания правен резултат.
Частната жалба е неоснователна.
Жалбоподателят не навежда доводи и не оспорва констатацията на възивния съд, че подаденото от него искане за спиране на изпълнението е извън срока по чл.420, ал.2 ГПК, поради което той и не оспорва решаващия извод, обусловил постановения правен резултат, за просрочие на молбата му по този текст. Основното оплакване на жалбоподателя е за това, че подадената от него молба за спиране на изпълнението е по реда на чл.420, ал.1 ГПК, а не по ал.2 на текста и тъй като в тази хипотеза законът не поставя изискване за срок, то и молбата валидно сезира съдилищата.Доводът е правно необоснован, като несъответствуващ на установените факти по спора. С молбата си от 01.09.2010г., страната е сезирала първостепенния съд с искане за спиране на изпълнението, основано на издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за незабавно изпълнение. С тази молба е поддържано, че тъй като съдебния изпълнител наложил запори и възбрани и извършил опис в полза на взискателя – ДФ „ З.”, то вземането било изцяло обезпечено по смисъла на чл.180 и чл.181 ЗЗД, поради което, според него били налице предпоставките по чл.420, ал.1 ГПК. Първостепенният съд със своето определение изрично е констатирал, че не е представено надлежно обезпечение по смисъла на чл.180 и чл.181 ГПК. При тези фактически данни правилен е извода на въззивния съд, че молбата е следвало да се разглежда по ал.2 на чл.420 ГПК. Разпоредбите на чл.180, и чл.181 ЗЗД достатъчно ясно регламентират обезпечението пред съд, както и начина, по който се учредява по този ред залог и ипотека, поради което и заявеното с обсъдената молба от страната не може да обоснове извод за представено надлежно обезпечение по смисъла на цитираните норми. И тъй като заповедното производство налага конкретно процесуално поведение, което не може да бъде коригирано по пътя на чл.101 ГПК, поради специалния му характер, който изключва приложението на общите норми, а и заявеното основание от страната не обвързва съдът, то и правилно, след като не са били налице предпоставките по чл.420, ал.1 ГПК, съдът е отчел задължението си да разгледа молбата по ал.2 на текста, като извърши изискуемата от нормата преценка. Преди, обаче да обсъди основателността на направеното искане, същият е задължен да разгледа неговата допустимост, както и правилно е процедирал решаващия състав в разглеждания случай .
С оглед на изложеното Бургаски окръжен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2143 от 14.12.2010г. по ч. гр.д. 1751/10г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след обезсилване на определение №6630 от 01.09.2010г. по ч. гр.д. 592/09г. на А. районен съд, по същество е оставено без разглеждане искането на З. „ Н. земя –[населено място] по чл.420, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: