4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 27,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №810/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. Г. И., В. С. И. и В. Г. Т., всичките от [населено място] против определение № 4263 от 26.09.2011 г. по ч.гр.дело №2484/2011 г. на Варненски окръжен съд .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторите са заявили, че считат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като са поставили въпросите – „ съдебно производство с предмет разваляне по съдебен ред на окончателен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на идеални части от имот преюдициално ли е по отношение на съдебно производство по осъдителен иск за връщане на платена цена за строителството на този обект, която цена е платена по договор със смесен характер …., подлежат ли на самостоятелно изследване по облигационни искове в отделно съдебно производство клаузи неустойки и неизпълнение по договор със смесен характер…, налице ли е зависимост между изискуемостта на тези задължения по развален предварителен договор с развалянето на договора в нотариална форма по съдебен ред, при липса на такава условие в самия предварителен договор…”Страната е цитирала част от мотивите на обжалвания съдебен акт във връзка с приетото от въззивния съд, че доколкото предварителния договор е във връзка с окончателния, то клаузите в него за неустойки и неизпълнение не подлежат на самостоятелно изследване.Страната е продължила изложението си с други въпроси –„ инкорпорирането в такъв смесен договор на предварителния договор за прехвърляне на вещно право, от една страна и договор за изработка от друга влияе ли на самостоятелния характер на тези два договора и следва ли договора за изработка да бъде развалян по съдебен ред ….” Посочила е, че по някои / неуточнени/ от тези въпроси липсвала практика, а по други съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата”. Страната е цитирала части от решения на ВКС и съдилищата/ които са приложени/ във връзка с общо посоченото от нея като – „съотношение между вещните и облигационни претенции”. Други доводи не са изложени.
Дори и поставените въпроси да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар че не е изяснена връзката им с решаващите мотиви на съда, в по-голямата си част са общи и хипотетични, а някои от тях не са били предмет изобщо на разглеждане от решаващия състав, налице е единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е установена твърдяната хипотеза на т. 2 на чл.280 ГПК / доколкото страната не сочи задължителна практика, с която поставените въпроси да са били разрешени и изобщо не е обосновала общото твърдение за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по конкретни съдебни актове. Следователно, не самото определение а поставения конкретен правен въпрос като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен противоречиво. Извън това, че твърдяното противоречие от касатора не е обосновано конкретно- по разрешаване на поставените въпроси чрез сравнение с цитираните съдебни актове, то и фактически такова противоречие не е налице, тъй като въззивния съд с решаващия си мотив е установил създадената преюдициална зависимост на предявения и висящ пред него спор от иска за разваляне на окончателния договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу изграждане на конкретни обекти с това, че претенцията за връщане на даденото, произтичащо от този договор е пряко свързана със разрешаване на спора по развалянето му. Освен това след, като строителството на конкретно изброените и в окончателния договор, а не само в предварителния,/ както счита страната/ обекти съставлява насрещно поето задължение срещу прехвърляне на вещни права върху имот / независимо дали пълни или ограничени/, а заплатената от ищците цена се свързва с доплащане, а не с основно задължение по договора, то зависимостта между вещноправните и облигаторни претенции е установена, тъй като връщането на даденото по договора е пряко зависимо от основателността на иска за неговото разваляне. Следователно, мотивите на въззивния съд не са в противоречие с цитираните съдебни актове, още повече че същите не са разглеждали въпроса за преюдициалната зависимост на производствата, който в случая е и основен за изводите на съда. В тази връзка и решаващият състав не е разглеждал въпроса за правния характер на предварителния договор, поради което изложеното от страната, изцяло в контекста на нейната теза за неправилност на изводите на съда е неотносима към това производство, той като неправилността на акта се разглежда единствено ако определението бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изложеното страната не е сочила релевантни доводи определящи наличие на приложно поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тази дефинитивност на основанието страната не е сочила каквито и да било доводи свързани с установеност на наличието му. В тази връзка не е достатъчно общото заявяване, че по някои въпроси липсвала съдебна практика / без да са уточнени дори въпросите /, тъй като сама по себе си тази липса не определя приложно поле на разглежданото основание, императивно изискващо обосноваване на непълнота или неяснота в конкретна законова норма, респективно обосноваване на формирана неправилна практика.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4263 от 26.09.2011 г. по ч.гр.дело №2484/2011 г. на Варненски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: