3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
София, 21,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 792/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Р. Р. С. от [населено място] против определение № 192 от 21.09.2011 год. по гр.д.№838/2010 год. на Върховен касационен съд, ТК, ІІ т.о.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховен касационен съд, ІІ т.о. е изменил в производство по чл.248 ГПК, постановеното от него определение №192/21.09.2011г. по т.д. 838/10г., в частта му за разноските, като е присъдил разноски в размер на 1000лв. в полза на дружеството ответник по молбата за отмяна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК, разноските са били поискани процесуално валидно в производството по чл.303 ГПК, както и доказани по размер.
Частната жалба е неоснователна.
Касаторът е развил оплакване за това, че искането по чл.248 ГПК, с което е сезиран състава на ВКС, обусловило и резултата ,който се обжалва, е подадено след изтичане на срока по ал. 1 на същия текст, поради което и е преклудирана възможността да се иска изменение на решението, в частта му за разноските.Страната подробно е изложила разбирането си, че в случая дружеството- ответник е било уведомено за постановяване на определението във връзка с обжалването му и срокът е следвало да бъде съобразен, именно с връчване препис от жалбата. Този довод е бил направен и пред ВКС, ІІ т.о. като състава е изложил подробни мотиви за това, че след като препис от определението не е бил връчен на [фирма] нито отделно, нито с препис от частната жалба, то и срокът по чл.248, ал.1 ГПК не е започнал да тече.Неоснователно е разбирането на жалбоподателя, че провеждането на производство по обжалване на акта- връчване на препис от жалбата- определя и начален момент на срока по обсъждани текст. След като, както правилно е отбелязал и състава на ВКС, ІІ т.о. не е връчен препис от определението, каквото е и изричното императивно изискване на чл.275 ГПК в хипотеза на подлежащи на контрол актове на ВКС / чл.274, ал.2 ГПК/, то и не може да се приеме, че са преклудирани правата, свързани с наличието на такова връчване, каквото е както правото на обжалване, така и правото да се поиска произнасяне по разноските, ако състава, въпреки процесуално въведената претенция не се е произнесъл по тях.
Фактически невярно е твърдението на жалбоподателя за това, че нямало доказателства до произнасяне на ВКС, ІІ т.о. за уговорените и внесени разноски. Този извод произтича от това, че отговора на молбата по чл.304 ГПК, от „ Т. К. – [населено място] е постъпила на 25.08.2010г. , а към нея / така е и указано в самата молба// л. 25/ са представени договор за правна помощ и пълномощно. Съдът се е произнесъл по молбата по чл.304 ГПК на 03.11.2010г. Следователно, направените разноски за производството не само са надлежно поискани, но и са установени към момента на произнасяне на състава на ВКС, ІІ т.о.
Правно необосновано е разбирането на жалбоподателя, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК установява невъзможност на страната да търси разноски, след като въпреки отправеното искане решаващият състав не й е присъдил такива. Правилно е отчетено това, че в случая разпоредбата на чл.80 ГПК / при логическо тълкуване/ изисква процесуална активност от страните във връзка с точното очертаване на размера на претенцията,който не може да бъде изменян ако не е представен списък т.е. ако липсва такова уточняване. Но обсъжданата норма не освобождава страните от отговорност за разноските, ако такива въобще не са били присъдени.Този извод произтича от императива на чл.78 ГПК, който детайлно определя отговорността за разноски в различни хипотези – в настоящия случай при прекратяване на производството – чл.78, ал.4 ГПК. Или след като процесуалния закон не предвижда ред, по който страната, която следва да понесе отговорност за разноските да бъде освободена от това си задължение въобще, то и разпоредбата на чл.80 ГПК не може да бъде тълкувана в смисъла, който й придава жалбоподателя.
Неоснователно е и оплакването за това, че реалното заплащане на разноските, които са присъдени не е доказано. Както вече бе отбелязано, ответната страна в производството по отмяна е подала отговор, към който е приложила договор за правна помощ, в който изрично е удостоверено заплащането на сумата от 1000лв. за оказаната правна помощ. Както правилно е приел състава на ВКС, ІІ т.о. друго доказване не е необходимо за да се приеме, че разхода е установен и сумата се дължи от противната страна. В тази насока, решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящия състав и доколкото жалбоподателят не е направил доводи различни от тези мотивирани пред ВКС, ІІ т.о. то следва да се приеме, че не е налице сочената незаконосъобразност на обжалвания акт.
Не са налице сочените нарушения, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 192 от 21.09.2011 год. по гр.д.№838/2010 год. на Върховен касационен съд, ТК, ІІ т.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: