3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
С., 14,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 699/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] срещу решение №129 от 04.03.2010г. по т.д.1449/09г. на С. апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- Община –[населено място] е на становище, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е заявил, че счита, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК – „ защото процесното решение е взето в противоречие с константната практика на съдилищата досежно чл.124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД „ след което са изброени конкретни решения. Изложено е подробно разбирането на страната по съществото на материалноправния спор- за уважаване на предявения иск, поддържано в производството. Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За да е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК / както е поддържала страната/, следва да бъде посочено/ респ. приложено/ друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставения правен въпрос да е разрешен по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове.С оглед установената задължителна практика- т.3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК решенията по административни спорове, както и тези, които не са влезли в сила- т.е. липсват данни за това. Следователно, от изброените и приложени множество решения единствено решение №1243/97г. на ВКС, Vг.о. обективира валидно съдебна практика, но то третира различна фактическа обстановка, при различно доказване на установените по спора факти и поради това е ирелевантно спрямо основанието за допускане на касационно обжалване. Освен това и касаторът не е обосновал правна връзка между соченото решение и обжалваното, а само общо е посочил че е налице такава противоречива практика, без да постави правен въпрос, който именно следва да бъде разрешен противоречиво. Развитото разбиране за основателност на предявения иск е неотносимо към доводите по чл.280 ГПК, тъй като не съставлява условие за наличието на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 185лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №129 от 04.03.2010г. по т.д.1449/09г. на С. апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] –[населено място] да заплати на Община –[населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 185 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: