2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
С., 06,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 858/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място], обл. В. против определение №494 от 09.09.2011г. по ч.т.д. 5621/11г. на Варненски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е оставил без уважение молбата на [фирма] – [населено място] за допускане обезпечение по въззивната му жалба, по която е образувано т.д. 545/2011г. по описа на ВАпС, чрез спиране на обжалваното с нея решение №817/27.07.2011г. по т.д. №551/2010г. на ВОС. За да постанови този резултат,съдът е приел, че съгл. чл.714 ТЗ решението за обявяване на несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение, като на такова подлежи и решението по чл.632,ал.2 вр.ал.1 ТЗ, от което е изведена и невъзможност за удолетворяване искането по чл.389 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 391 ГПК обезпечение на иска се допуска когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Следователно, на обезпечаване по принцип подлежат осъдителните решения, тъй като по тях се обективира изпълняемо право, а невъзможността да бъде реализирано в пълен обем се защитава по реда на чл. 389 и сл. ГПК.Производството по несъстоятелност,чиято дефинитивност на универсално принудително изпълнение налага извод за имплицитно съдържание в процесуалния му регламент както на норми типични за исковото, така и на такива типични за изпълнителното производство,определя постановяваните в него решения- за откриване производството по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност,възобновяване производството по несъстоятелност, като такива които не са осъдителни по смисъла на чл.391 ГПК. Доколкото с тези решения не се установява със сила на пресъдено нешо, че в полза на молителя за откриване производството по несъстоятелност срещу ответника има неудолетворено притезание, нито се допуска принудително изпълнение, а вещите и правата, образуващи масата на несъстоятелността, подлежат на последващо осребряване, то и правилно е приетото от въззивния съд, че няма основание за спиране действието на решението по чл.632,ал.1 ГПК, постановено от първостепенния съд.Законосъобразно е и мотивираното от състава на Варненски апелативен съд, че съобразно чл.714 ТЗ решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение, като на такова подлежи и решението за възобновяване на това производство. Следователно, императивна правна норма регламентира, че тези решения проявяват своите правни последици преди да станат необжалваеми, а от тук и невъзможността да бъдат спирани, в какъвто смисъл е било и искането на жалбоподателя, определено от него като обезпечителна мярка. Доколкото не са направени конкретни оплаквания за неправилност на изводите на съда,а наведените доводи, свързани с обосноваване интереса на дружеството от търсения резултат са ирелевантни за горните изводи, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №494 от 09.09.2011г. по ч.т.д. 5621/11г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДА ТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: