3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
С., 22,11,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 84/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. „П. ”– [населено място] срещу решение от 20.02.2011г. по гр.д.2362/07г. на Софийски градски съд.
Ответниците по касационната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е заявил, че счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като „ касационната жалба касае съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос”/ непосочен/. Поддържано е още, че „ касационното обжалване е на основание чл.281, т.3 ГПК, тъй като решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.” Страната е изложила разбирането си за неправилност на изводите на съда, като е направила извод, че вследствие на неправилното тълкуване на събраните доказателства и „ недоказването на обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото, съдът неправилно преценил фактическата обстановка по делото”. В резултат на това, същият постановил неправилно и необосновано решение, с което бил отменил законосъобразните изводи на първостепенния съд. Други доводи не са изложени. Приложено е решение на СГС. С молба от 19.05.2010г., подадена в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, страната е посочила още веднъж лаконично, че счита обжалваното решение за неправилно във връзка с подадената на основание чл.281, т.3 ГПК касационна жалба. Посочила е още, че прилага решения, при които” съдът бил установявал налице ли са всички предпоставки за ангажиране на претендираната отговорност”.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За да е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК / както е поддържала страната/, следва да бъде посочено/ респ. приложено/ друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставения правен въпрос да е разрешен по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове.С оглед установената задължителна практика- т.3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК решенията които не са влезли в сила- т.е. липсват данни за това. Следователно, от приложените решения единствено решение по гр.д. 572/08г. на Хасковски окръжен съд обективира валидно съдебна практика, но то третира различна фактическа обстановка, при различно доказване на установените по спора факти и поради това е ирелевантно спрямо основанието за допускане на касационно обжалване. Освен това и касаторът не е обосновал правна връзка между соченото решение и обжалваното, а само общо е посочил, че го прилага, без да постави правен въпрос, за който именно да твърди, че е разрешен противоречиво. Развитото разбиране за основателност на предявения иск е неотносимо към доводите по чл.280 ГПК, тъй като не съставлява условие за наличието на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение на соченото като текст основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, касаторът не е изложил каквито и да било доводи, свързани с предпоставките му.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.02.2011г. по гр.д.2362/07г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: