3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
София, 19,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №181/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №269 от 19.10.2010г. по т.д.786/10г. на Великотърновски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба- Л. В. Х. и Р. И. Х. и двамата от [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е заявил, че счита, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Накратко е интерпретирал диспозитива на обжалвания съдебен акт. Посочил е, че в „ противоречие с чл.20а и чл.87, ал.2 ЗЗД и тълкувайки превратно текстовете на предварителния договор…, съдът погрешно приел, че тъй като окончателен договор между страните не бил сключен в уговорения срок,то извършеното впоследствие от продавачите, отчуждаване на имота в полза на трето лице, не давало основание на ищеца – купувач да се откаже от договора…”Страната лаконично е изразила своето становище в тази връзка. Посочила е още, че счита „ че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по отношение действието и обвързващата сила за страните на един валидно сключен предварителен договор, който не е бил изменян, прекратяван по взаимно съгласие…., както и по въпроса за правото на кредитора да се откаже от един двустранен договор, чието изпълнение е станало невъзможно…” В заключение е посочено, че страната „ представя на вниманието, 4бр. съдебни решения, в които посочените материалноправни въпроси са разрешени по различен противоречив начин” – изброени са и приложени четири решения на съдилищата, за които няма данни да са влезли в сила. Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така определената със задължителна практика дефинитивност не могат да бъдат приети за релевантни общо поставените от касатора въпроси, които са хипотетични и фактически и не са обвързани с конкретен правен извод на въззивния съд. Дори, обаче, същите да бъдат приети за установяващи общото основание, то страната също не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
За да е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК / както е поддържала страната/, следва да бъде посочено/ респ. приложено/ друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставения правен въпрос да е разрешен по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове.С оглед установената задължителна практика- т.3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК решенията, които не са влезли в сила- т.е. липсват данни за това. Следователно и изброените и приложени решения не обективират валидно такава практика и не могат да обосноват извод за наличие предпоставките на основанието.Освен това и касаторът не е обосновал правна връзка между сочените решения и обжалваното, а само общо е посочил че е налице такава, въпреки че приложените решения на съдилищата третират различни хипотези т.е. при липса на фактически идентитет между тях и обжалваното решение. Развитото лаконично разбиране за основателност на предявения иск е неотносимо към доводите по чл.280 ГПК, тъй като не съставлява условие за наличието на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.Касаторът не е изложил каквито и да било доводи относно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / посочено като текст/ поради което и не обосновава неговото наличие.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №269 от 19.10.2010г. по т.д.786/10г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: