3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
С., 11,05,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 167/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. – [населено място] срещу решение № 548 от 18.11.2011г. по т. д. №894/11г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по жалбата не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, страната- касатор, след като е заявила, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е поддържала, че е налице „ съществен материалноправен въпрос” – определен като – „ за началната дата на неплатежоспособността”. Развито е накратко разбирането на касатора за релевантността на така формулирания въпрос. Направен е извод, че момента на настъпване на неплатежоспособността бил определен в противоречие с установената съдебна практика, след което лаконично са цитирани съдебни решения и изваден от мотивите правен извод, като е обобщено, че практиката на съдилищата при определяне на началната дата на неплатежоспособност била противоречива, като единственото общо било, че се вземали конкретни показатели, които обаче се тълкували различно. Страната накратко е изложила своето разбиране за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност, която е извела от цитираната съдебна практика. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3ГПК, тъй като не е формулирал въпрос- материалноправен, респ. процесуалноправен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде изведен от решаващите изводи на въззивния съд и да обуславя постановения от него резултат.Този въпрос е необходим елемент от фактическия състав на допускане до касационно обжалване на акта на въззивния съд и се определя като общо основание, като липсата му е достатъчно основание да не бъде допуснато до касационно обжалване решението – арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г.С оглед така определената дефинитивност на понятието, очевидно заявеното като въпрос – „ за началната дата на неплатежоспособност”, описващо предмета на спор не съставлява такъв въпрос.
Страната общо е посочила, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но спрямо това основание нито е развила доводи, нито е сочила задължителна практика, с която конкретен въпрос е бил разрешен в противоречие с приетото по него от въззивния съд. Не е обосновала и основателен довод по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед не само цитирането на текста, но и фактическите твърдения, че била налице противоречива съдебна практика. Разгледаните решения на ВКС,/служебно приложени/,обективиращи каузална практика, третират различна фактическа обстановка и не съдържат противоречие по определен правен въпрос, какъвто страната не е формулирала. Както и касаторът е отбелязал всичките решения третират едни и същи показатели, свързани с неплатежоспособността на длъжника /и в този смисъл дори се опровергава твърдението за наличие на противоречие/, а като отнесени към различни факти, с оглед цялостното доказване по спора, те определят и различни правни изводи относно основателността на иска.Страната смесва различни правни категории – състоянието на неплатежоспособност с определяне на неговата начална дата. Състоянието на неплатежоспособност е динамична величина, поради което обективните критерии за неговото наличие само индицират началото му. Поради тази динамика, неговата начална дата следва да се определи по изрично регламентирани от закона факти довели до неплатежоспособност. Или неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на сукцесивно осъществени факти, поради което и не подлежи на непосредствено доказване, както неправилно счита касатора, с оглед третирането на тези факти без да постави въпрос, който да ги обединява като правен извод. Следователно, не е налице поддържаното противоречие и с мотивите на обжалваното решение / ирелевантно към основанието по чл.288, ал.1, т.2 ГПК, без да е поставен правен въпрос/, тъй като въззивният съд е разгледал заключението на вещото лице и установените по спора факти, от които е извел и конкретните си правни изводи. Или, въззивният съд не се е отклонил от посоченото като практика разбиране, относно това кои показатели следва да вземе предвид при определяне на неплатежоспособността на длъжника, респективно нейната начална дата, ако това е считал, че е налице касатора с развитите в тази насока доводи.
Разбиранията на страната по приложимостта на обсъжданите правни категории не са обвързани с нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а сами по себе си съставляват доводи за неправилност на съдебния акт, т.е. относими са към чл.281 ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 548 от 18.11.2011г. по т. д. №894/11г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: