3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 26,01,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 898/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. А.П. – [населено място] срещу решение № 270 от 01.06.2011г. по т. д.283/11г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №92 от 18.11.2010г. по т.д.73/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, в обжалваната му част, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма] – [населено място]/ в ликвидация/.
Ответниците по жалбата не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, страната- касатор, след като е заявила, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е поддържала, че въззивния съд се е произнесъл по въпрос/ непосочен/, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и „ при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила”. Развито е разбирането на касатора относно приложението на чл.608, ал.1 ТЗ. Посочено е, че „ разрешенията от възивния съд за началната дата на неплатежоспособност, е релевантен за изхода на делото, тъй като законът придава значение на определената в решението начална дата …”Направен е извод, че съдът следвало да изследва цялата фактическа обстановка и определи възможно най – ранната начална дата на неплатежоспособността, съобразявайки я с коефициентите на ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, рентабилност и др.Страната е развила оплакване и за това, че въззивния съд нарушил разпоредбата на чл.612а, ал.1, т.2 ТЗ, като в тази връзка е посочено, че съгласно решение №153 от 23.12.2010г. по т.д. 255/10 на ВКС, ІІ т.о. тази разпоредба била специална по отношение на нормата на чл.266, ал.1 ГПК, поради което съдът следвало да обсъди и представените с въззивната жалба доказателства. Направено е и кратко оплакване за това, че съдът при определяне началната дата на неплатежоспособността не отчел факта, че непогасяването на публични задължения в посочения период също свидетелствал за траен характер на затрудненията на длъжника. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3ГПК, тъй като не е формулирал въпрос- материалноправен, респ. процесуалноправен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде изведен от решаващите изводи на въззивния съд и да обуславя постановения от него резултат.Този въпрос е необходим елемент от фактическия състав на допускане до касационно обжалване на акта на въззивния съд и се определя като общо основание, като липсата му е достатъчна за да не бъде допуснато такова обжалване – арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г. С оглед определената, включително и със задължителна практика дефинитивност на общото основание не може да бъде приет за релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК формулираното от страната- „за началната дата на неплатежоспособността”, тъй като то само очертава предмета на спор, без да е направена връзка между този предмет и произнасянето на съда по него.
Страната е посочила, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но спрямо това основание не е развила доводи, нито е поставила конкретен въпрос, който е бил разрешен с цитираното решение на ВКС в противоречие с приетото по него от въззивния съд. Решението на ВКС, третира въпроса за съотношението между преклузията на процесуални права и действията на съда в изпълнение принципа на служебното начало. Такъв въпрос не е разглеждан от въззивния съд, който е мотивирал възприемането на правните изводи на първостепенния съд, с това, че касаторът – въззивник в производството пред него не е изложил доводи в подкрепа на твърденията си, направени за първи път във въззивната жалба за считаната за релевантна от него дата на неплатежоспособността, различна от определената от първостепенния съд. В тази връзка е прието още, че служебното начало не може да замести процесуалната активност на страните. Съвсем различна хипотеза третира съставът на ВКС в цитираното решение, като разглежда отказ на въззивният съд да приеме нови доказателства. В случая пред въззивния съд, касатора не е направил процесуално искане за приемане на приложените от него към въззивната жалба доказателства, като самият той в нея се позовава на допуснатата от първостепенния съд експертиза, в която задълженията на дружеството към НАП са били отчетени изрично. Или посоченото решение на ВКС, третира различна фактическа обстановка и не съдържа противоречие по определен правен въпрос, какъвто страната не е формулирала. Още повече, че в случая касаторът е обвързал доводите си по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оплакване за неправилност на акта – така определено и от него в контекста на изрично въведените доводи за нарушение на разпоредбата на чл.612а, ал.1, т.2 ТЗ. Тези доводи на касатора,обаче се квалифицират по чл.281 ГПК и поради това не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Разбиранията на страната по приложимостта на обсъжданите правни категории не са обвързани с нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а сами по себе си съставляват доводи за неправилност на съдебния акт, т.е. относими са също към чл.281 ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 270 от 01.06.2011г. по т. д.283/11г. на Пловдивски апелативен съд,.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: