2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
С., 20,12,2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №523/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение от 12.02.2010г. по гр.д.1091/08г. на С. градски съд.
Ответникът по касация- [фирма] –[населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че въззивният съд се е произнесъл по „съществен” материалноправен въпрос „решаван противоположно от съдилищата”, „касаещ основанието за възникване на спорното вземане и начина на изчисление”.Посочено е, че въззивния съд следвало да спази основните „ принципни въпроси” по прилагане на материалния закон, както и нормативната уредба за неоснователното обогатяване в ЗЗД.Изложено е накратко становището на страната по спора, като е развита нейната защитна теза и е направен извод, че съдът не е „ съобразил решението с нормите относно неоснователното обогатяване в българското законодателство”. Поддържано е още, че противоречиво било и тълкуването на Общите условия за продажба на ел. енергия, като накратко в тази връзка е развито разбиране по приложението им. Други доводи не са развити. Към изложението са приложени четири решения на С. градски съд.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че касаторът не е поставил релевантен процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК, който се дефинира като такъв, който обуславя конкретния решаващ извод на съда, от който зависи изхода на разглеждания правен спор и спрямо който се извършва преценката за наличието на лимитивно очертаните хипотези на текста. Ясната и точна формулировка на този въпрос е задължение на касатора – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г., а неизпълнението на това задължение води до необосноваване на приложно поле на касационно обжалване. Освен това не са развити каквито и да било доводи свързани с изброените основания по текста, поради което не може да бъде направен и валиден извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото приложените решения на СГС не са били обсъждани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Тези решения третират и различна фактическа обстановка- напр.свързана с установеност на умишлено причинена техническа неизправност на отчитащото устройство,както и подписване на протокола от потребителя на ел. енергия и т.н. Или липсва фактически идентитет на разглежданите хипотези, поради което и приложените решения са ирелевантни за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Развитото разбиране на страната относно тълкуването на Общите условия за продажба на ел. енергия не подкрепя лаконичното твърдение за противоречивото им тълкуване. То е свързано по – скоро с оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и е относимо към разпоредбата на чл.281 ГПК, поради което не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Налага се извод, че страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.02.2010г. по гр.д.1091/08г. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: