3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№353
София, 11.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №263/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 1238 от 06.03.2012 г. по ч.гр.дело №757/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК а по същество, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е поддържал,че въззивният съд е приел, че срока за предявяване на установителния иск по чл.415,ал.1 ГПК започва да тече от узнаване на възражението на длъжника, а страната счита, че това не е началния момент на този срок, като накратко е изложила съображения в тази насока. Направила е довод, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като е поставен въпросът – „ От кога започва да тече срокът за подаване на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение” и е възпроизведен текста на нормата. Касаторът накратко е интерпретирал приетото от съда във връзка с връчване на съобщенията до дружеството – жалбоподател, като е посочил, че състава приел за начален момент на срока за предявяване на иска по чл.422 ГПК, този от узнаване на страната за направеното възражение от длъжника. Развил е съображения, че този извод на съда / определен като процесуалноправен въпрос/бил в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК , като от приложените определения на ВКС било видно, че всички състави приемали, че следва да е налице уведомяване на страната за възражението срещу заповедта за изпълнение. В заключение е посочено, че в „издирваната„ от касатора практика „ липсвало изрично произнасяне по въпроса за това какъв е фактическия състав, при наличието, на който започва да тече срока за подаване на исковата молба на заявителя по чл.422, ал.1 ГПК”. Направен е извод, че този въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Лаконично е изложено виждането на касатора по същия въпрос. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Дори и формулираните въпроси да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то налице е само общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да бъде допуснато касационно обжалване,следва да са установени предпоставките на едно от лимитивно очертаните основания в чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяната от касатора хипотеза на т. 2, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по конкретни съдебни актове. Както сам касаторът е отбелязал в приложената практика на ВКС / постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК и съответно имаща задължителен характер/, поставения от него въпрос за това- следва ли заявителя да получи съобщение, не е бил предмет на разглеждане в приложените актове, нито по него е формирана по този ред задължителна практика. С приложените съдебни актове са разглеждани въпросите- дали следва заявителя да представи доказателства за предявяване на иска по чл.422 ГПК и дали следва съдът изрично да укаже срока, който произтича от чл.415, ал.1 ГПК. В тази насока изводите на въззивния съд изцяло са в съответствие с тази практика, тъй като страната не е представила доказателства, че е предявила иска по чл.422 ГПК, нито пред първостепенния, нито пред въззивния съд. Такива не са представени и пред настоящата инстанция.Освен това, съобщаването на заявителя за направеното от длъжника възражение е равнозначно на проверка от страна на решаващия състав за това дали страната е узнала за осъщественото процесуално действие, а узнаването му има своите правни последици, произтичащи от процесуалния закон.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед това, за да е налице обсъжданото основание не е достатъчно да бъдат поставени правни въпроси.Не е достатъчно и заявяването, че по поставен от страната въпрос не е намерена съдебна практика, съдържаща изрично произнасяне, тъй като сама по себе си тази липса не определя приложно поле на разглежданото основание, с оглед посочената му със задължителна практика дефинитивност императивно изискваща обосноваване на непълнота, неяснота или празнота в закона, респективно обосноваване на формирана неправилна практика.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1238 от 06.03.2012 г. по ч.гр.дело №757/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: