3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 12.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 461/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №29 от 07.01.2011г. по т.д.355/10г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, след като е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е заявил, че това основание е налице. Разгледал е предмета на спор в контекста на защитната си теза и е направил оплакване за неправилност на постановения съдебен акт.Посочил е, че след като е описал фактическата обстановка от нея следвал въпроса – „ връчването на изработеното на възложителя не е необходимия и достатъчен елемент за да възникне задължението му да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение по сключен договор за изработка .”Страната е сочила още, че по този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с конкретно посочени и приложени съдебни актове , според които възложителя освен да получи изработеното следва да извърши приемане на работата, като получаването било „ едно фактическо действие”, докато приемането на работата било „ правно действие на възложителя, който следва да я прегледа и направи всички свои възражения”. След разглеждане на съдебните актове , които според страната подкрепяли това разбиране е посочено, че въззивният съд „ не е установил наличието или липсата на втория елемент – приемането на извършената работа от ответника”. Развито е и оплакване за неправилност на изводите на съда, поради това, че според касатора, приемане на работата от възложителя не била налице.Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос, макар и непрецизно формулиран- като заявен довод, може да се приеме за релевантен, но той обосновава единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основанието по т.2 на текста / в какъвто смисъл са фактическите доводи на страната, тъй като е разглеждана единствено казуална практика на ВКС, а не задължителна/, следва да бъде посочено друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставените въпроси да са разрешени по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове. В случая,обаче, представените решения са ирелевантни за наличие приложно поле на касационно обжалване, тъй като разглеждания от касатора въпрос- дали резултатът от извършената работа следва да бъде приет с изрично изявление от страна на възложителя или са достатъчни конклудентни действия за приемането е бил разрешен със задължителна практика – решение № 250 от 11.01.2011г. по т.д. 535/2010г. на ВКС ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, в същия смисъл е и друго решение постановено по същия ред и съответсно обективиращо задължителна практика по аналогичен въпрос – решение № 5от 15.03.2010г. по т.д. 390/09г. на ВКС, І т.о., с които изрично е прието, че липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание че изработеното съответства на договора. След като с решението си, въззивният съд не се е отклонил от тази задължителна практика, то не е и налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като дори и противоречива / какъвто не е разглеждания случай, с оглед това, че посочената от касатора казуална практика не е в противоречие с изложеното/ казуалната практика е без значение след като същият въпрос е бил разрешен със задължителна. Следователно, тези доводи на страната не обосновават наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Без правно значение за производството по чл.288 ГПК са изложените оплаквания за неправилност на решението, тъй като те нямат относимост към изрично очертаните и лимитивно изброени хипотези на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК , те се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Ответникът по касация не е направил искане за разноски, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №29 от 07.01.2011г. по т.д.355/10г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: